Като син на шампион по мотокрос Димитър Рангелов е отраснал с мириса на бензин край себе си. Въпреки това той избира пътя на професионален футболист и вече доказа качествата си в чужбина, където за 18 месеца успя да вкара голове с екипите на френския Страсбург и германските Ерцгебирге Ауе и Енерги Котбус. В петък той отбеляза две попадения за победата с 5:1 над Хановер и сметката му в Бундеслигата вече набъбна на 5 гола. С това той допринесе за рекордната победа на тима си в Бундеслигата.

 

- Митко, вкарахте два гола на Хановер и бихте 5:1. Ще разкажете ли как мина мачът?
- Много добре. Според мен заслужено ги разгромихме и завършихме есенния полусезон с победа.

- Нещо повече за вашите голове.
- Те са резултат от играта на целия отбор. При първия ми подадоха супер пас и излязох сам срещу вратаря. При втория ситуацията се разви по същия начин, но от другата страна.

- В България играехте централен нападател. В Германия по-различно ли е, пускат ли ви по крилата?
- Крило започнах да играя още във Франция, сега пак ме използват на тази позиция.

- Разкажете нещо повече за Енерги и що за град е Котбус?
- Енерги не е голям отбор, но се работи много професионално, както навсякъде в Германия. Градът е малък, около 100 000 жители, но няма нищо забележително. Всичко е подредено и не си личи, че допреди 15 години тук е било Източна Германия
Може би само манталитетът на хората е по-различен. Тук са по-затворени, отколкото на запад. За мен обаче няма проблем. Щом играя силно, значи се чувствам добре.

- В Котбус ли живеете, или в някой голям град наоколо?
- В малко градче, на 8 км от Котбус. Там е спокойно, нищо не ме притеснява. В момента съм сам, но приятелката ми Доротея, която е баскетболистка, прекара доста време при мен.

- Заедно сте със Станислав Ангелов. Помага ли ви, че имате сънародник до себе си?
- Да, във всичките ми отбори в чужбина съм играл с българи. Друго е да си кажеш две-три думи на български след мача. Никак не е приятно да не можеш да се разбереш с останалите.

- В Енерги сте доста чужденци. На какъв език се разбирате?
- Говорим предимно на немски, но треньорът Прашникар понякога ни обяснява на словенски. В България сме имали сърби за треньори и го разбирам. Тук има и няколко хървати, с които също се разбираме на родните езици. С останалите момчета говорим на английски, на немски, както дойде.

- След Славия преминахте директно в Страсбург. Как преживяхте този скок, без да сте минали през ЦСКА и Левски?
- Трудно беше, не знаех и дума френски. Хората не проявиха разбиране към мен, не ми стигна време за адаптация. Преди да дойде Гъргоров, живеех сам. Като пристигна Бадема, се развеселих малко, защото имаше с кой да си говоря. С него си оставаме приятели и продължаваме да се чуваме. Също и с Руси Петков, с когото бях заедно в Ерцгебирге.

- В Страсбург работехте с Жан-Пиер Папен. Той е добър нападател, на какво ви научи?
- Папен нямаше манталитет на треньор, не знаеше как да се изрази, за да ни научи на нещо. Просто нямаше опит. Личеше си, че знае много, но не е наясно как да го предаде на играчите си.

- Френската преса твърди, че се отнася високомерно към футболистите. Тренировките му били насочени към това да покаже, че все още е по-добър от настоящите играчи.
- Прав сте. Дори ни завиждаше, когато някой иска да си развие таланта. Някак си искаше да смачка всеки, който го застрашава
Това бе и една от основните причини да напусна. Нямахме сериозен конфликт, той просто не ме оставяше да играя. В един мач вкарах два гола и на следващия той ме остави резерва. Не исках да седя на пейката, искам да играя. Затова отидох в Ерцгебирге.

- Как точно решихте да преминете в Германия. Ауе е доста по-малък отбор от Страсбург.
- Минах на проби в Ауе точно преди да замина за Страсбург. Треньорът ме искаше, но не се разбраха за парите. В следващия момент дойде офертата от Франция и заминах. По-късно не беше проблем да отида в Германия. Бях получил и други предложения, но нямах време за проби. Оставаха точно три дни до началото на пролетния дял в Германия. Знаех, че треньорът в Ауе ме познава и ще бъда титуляр, затова изобщо не се колебах.

- А след още няколко месеца се оказахте в Енерги.
- Трябва да призная, че подходиха много професионално. Заинтересуваха се от мен, още след първите ми добри игри в Ауе. После се свързахме и нататък нямаше проблеми.

- Какъв съвет ще дадете на играч, който иска да се утвърди в чужбина - да знае езика, да набляга на тренировките или нещо друго?
- Според мен играта е еднаква навсякъде. Само играчите са различни. Важното е да се разбираш със съотборниците в съблекалнята. Оттам нататък ще се справиш в която и държава да отидеш.
Език се учи бързо, стига да искаш

- За година и половина се справихте добре и в трите отбора, които обиколихте. Въпреки това не са ви викали за официален мач на националния.
- Така е. Само Христо Стоичков ме повика веднъж. Имаше някакви контроли. Срещу Египет бях резерва, после играх в още един мач, май срещу Азербайджан.

- Смятате ли, че вече заслужавате място до Бербатов, Мартин Петров и Божинов?
- Всеки футболист иска да се развива. Аз също имам амбиции. Защо да не се върна в първия национален отбор?

- Баща ви е легенда на мотокроса в България. Вие как се отнасяте към този спорт?
- Да, той е многократен първенец на България и и трети в света. Естествено и мен ме вълнуват моторите, но гледам да се ограничавам, за да не се контузя. Все пак съм професионален футболист и е важно да се пазя от травми. Иначе имам време и никой не ми е забранил, но аз самият си налагам това ограничение.

Житомир Пенаков, "7 дни спорт"

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google