Деян Гергов е първият световен футболен репортер, който имаше невероятната възможност да посети 9 страни на 4 континента, а основната му задача бе... да гледа футбол! Да, звучи като истинска мечта, а ние от sport.btv.bg се срещнахме с него, за да разберем какво е чувството да я изживееш. Е, невероятно е! Дори и само на снимки изглежда невероятно.
Деян не си спомня много ясно как точно е попаднал в конкурса. Той живее в САЩ и е кандидатствал от там, чрез Фейсбук апликация. Споделя обаче, че е имал късмет, защото е минал през най-леката пресявка, сравнявано с кандидатите от останалите страни.
"Качих си снимка с футболна тематика, отворих 3 дни по-късно и видях, че водя в класирането. Ентусиазирах се и помолих приятелите и роднините ми да гласуват за мен... и стана.
Другите финалисти, които стигнаха до Мюнхен са имали много трудна квалификация – тестове, комуникационни умения, познания по футбол... В Бразилия са снимали 3 дни ТВ шоу, което е излъчено по националната им телевизия. Е, аз се класирах по най-лесния начин. Но в Мюнхен беше наистина трудно имаше тестове, жури, пресконференции..."
Деян Гергов обаче се справя с всичко това и печели проекта "Световен футболен репортер". И пътуването започва:
Спирка номер 1 – ИСПАНИЯ – ЕЛ КЛАСИКО
"Пътешествието ми започна с класика – Ел Класико, Испания. Аз съм за Барселона, а те загубиха в този мач, което беше малко тъжно. Близо 96 хиляди фена, които бяха доста тъжни, но все пак трябва да призная, че изживяването е невероятно. Бил съм в този град и преди, но този път беше съвсем различно. Препоръчвам на всеки да посети този двубой!"
Спирка номер 2 – ИСТАНБУЛ – БЕЗ ФУТБОЛ
"Тук футболът остана малко на заден план, защото бяхме там през седмицата. Имаше мач предходния уикенд, щеше да има и следващия, но не и през дните, в които ние бяхме там. Е, все пак разгледахме града, който определено е много красив."
Спирка номер 3 – ИРЛАНДИЯ – ХЪРЛИНГ И ГАЕЛИЧЕСКИ ФУТБОЛ
"Ирландия е една от любимите ми спирки. Там се запознахме с традиционните за страната спортове хърлинг и гаелически футбол. Хърлинкът прилича малко на хокей на трева, но се играе със стикове, които приличат на големи лъжици.
Гаелическият футбол пък е много интересен – можеш да играеш и с ръце. Ползва и краката си, но можеш да подава, а и да вкараш гол с ръце. Ние нищо не разбирахме и ни беше много странно, но там ни организираха специална тренировка. Холандският национален отбор по крикет беше там и поиграхме един час и с тях."
Спирка номер 4 – БРАЗИЛИЯ – МАЛКО ВРЕМЕ, МНОГО ИСТОРИИ
"Бразилия е невероятна, но имахме много малко време за нея. 3 дни – 3 града – Сао Пауло, Рио де 
Жанейро и Сантос. Рио най-много ми хареса. Бяхме късметлии, че имаше мач от Копа Либертадорес, когато ние бяхме в Рио – Васко да Гама и Ланус. Домакините спечелиха и атмосферата бе невероятна. Стадионът е малко над 30 хиляди, не е много голям, но обстановката беше съвсем различна от тази, с която сме свикнали в Европа.
Там футболът е нещо повече от спорт, той наистина е начин на живот. Ако играе националният им отбор по футбол, всички спират да играят и гледат мача.
На плажа Копа Кабана срещнахме и венецуелския национален отбор по бокс, който се готвеше за Олимпиадата, която ще е това лято в Лондон. Тренираха си на открито и бяха голяма атракция.
Посетихме стадиона на Сантос - отборът на Пеле. 38 години от последния мач на Пеле, след който той заключва шкафчето си, оставя вътре таен сувенир и никой не знае какво има. Собственици, шефове, футболисти, Неймар... никой не знае какво има вътре и Пеле не казва. Аз мисля, че са обувките от мача, но това е само предположение."
Спирка номер 5 – АВСТРАЛИЯ - РЪГБИ
"Сидни е единственото място, в което програмата ни бе малко по-лека и имахме време за себе си. Бяхме на ръгби, трябваше да гледаме мач по ози футбол, но той пропадна по някаква причина. Ръгбито обаче ми беше много интересно – силов спорт."
Спирка номер 6 – БРУНЕЙ – МИЛИАРДЕРИТЕ, КОИТО НЕ ИНВЕСТИРАТ В СПОРТ
"В Бруней атмосферните условия бяха много тежки за мен – много топло, много влажно. Държавата иначе е много малка, 70 % от нея все още е джунгла, необитаема, но много богата. Футболът обаче не се развива там. Не се инвестира в него, не е на високо ниво. Като цяло спортът не е приоритет. Имат една единствена футболна школа, но държавата не инвестира в нея. Треньорите до скоро са нямали сертификат за дейността си и всичко е по-скоро любителско.
Там обаче играхме футбол, но с малко по-малка топка, по-тежка. Отборът на Бруней е от седем момчета, които сами се организират, тренират, подали са си сами документите... Спомням си само, че загубихме с малко на много."
Спирка номер 7 – ХОЛАНДИЯ – ШКОЛАТА НА ФЕЙЕНОРД
"И тук много пътувахме - 4 града за два дни. Посетихме школата на Фейенорд, която 3 години поред е най-успешната школа в Холандия. За децата там е осигурено всичко, те мислят само за футбол. Нормално е от там да излязат големи футболисти. Така трябва да се правят нещата."
Спирка номер 8 – БЪЛГАРИЯ – КЪДЕ СМЕ НИЕ?
"Още когато кандидатствах, една от основните ми мотивации беше, че ще се прибера до вкъщи, в България. Трябваше да отида на финала за Купата, но това не се получи.
След като видях на какво ниво е футболът в останалите държави по света, малко ми е тъжно да кажа, че скоро няма да можем да ги стигнем. Ивайло Йорданов каза, че пак ще имаме големи успехи през 3012-а. Аз няма да кажа чак това, но ако не се концентрираме върху детско-юношеския футбол, няма скоро да се случи това. Просто трябва да се инвестира в младите.
Аз питах Ивайло Йорданов, който е част най-големия ни успех – САЩ ’94, как се е стигнало до това. Той каза, че тогава футболистите ни са били възпитани по друг начин, не са мислили толкова много за пари, колкото сега."
Спирка номер 9 - ГЕРМАНИЯ – ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ
"Невероятно усещане, невероятна атмосфера на Алианц Арена. Малко съм разочарован, че Байерн (Мюнхен) не победи, защото беше обещано огромно шоу, но все пак мачът беше страхотен. Аз бях късметлия, защото можах да се насладя на финал на Шампионската лига, в който един от двата отбора играе на собствения си стадион. И то какъв стадион!"
