Една от топновините на последната сесия от евроквалификациите бе разжалването на Холандия като абсолютен фаворит в група G, напълно в унисон със случващото се в компаниите на Испания, Англия и Франция. Равенството у дома в събота вечер означава, че лалетата са пропиляли кажи-речи една трета от възможните си точки дотук, което е исторически прецедент и изобщо не влизаше в плановете им. По-лошо: тимът на Ван Бастен вече навъртя по един мач с директните си съперници България и Румъния и нито като резултат, нито като игра доказа превъзходството си. Подгласниците имат мач по-малко и три точки пасив, но с просто око се вижда, че ние и северните ни съседи вървим в еднакъв график с оранжевите. Преглед на предстоящите мачове показва, че на Холандия й предстои да изживее зашеметяващ балкански гамбит, от който май няма да оцелее. Основният мотив е свързан с датата 17 ноември, когато България приема Румъния.
Всички у нас тръбят, че този двубой ще изхвърли един от двата съперника от еврофиналите, но това съвсем не е задължително. Като нищо може да се окаже, че кротко реми урежда и София, и Букурещ, а водата, която ще изтече дотогава, към днешна дата е по-вероятно да подхлъзне именно лалетата.
Още утре на раздираната от скандали Холандия й предстои кошмарно гостуване в Словения. Тимът на Кек дотук не направи нищо впечатляващо, но три от четирите си мача изигра навън, а единственият у дома взе с чиста победа. Словенският футбол си остава марка и не може да се очаква, че Ачимович и компания ще проспят целия цикъл. Изригване точно срещу Холандия ще е добре дошло, но дори и да се състои чак през юни срещу Румъния, ние няма да се разсърдим. В “словенско” отношение България е най-превилигирована, тъй като мачът ни в Любляна е последен, когато всеки ще знае точно какво му трябва. Отсега е ясно, че на 21 ноември домакините няма да играят за нищо и дори на мускули нашите ще вземат нужното им. Връщаме се обаче към любопитната тема “Холандия”.
След сряда тимът от Ниската земя пропуска цели два кръга, в които със сигурност ще бъде изпреварена от България и Румъния поне с по три-четири точки. Ето защо психологическият заряд преди домакинството срещу нашите ще е огромен – равенство на практика ще развърже ръцете на Стоичков и Пицурка да си спретнат миролюбиво реми помежду си през ноември. Още повече, че след сблъсъка с трикольорите, на лалетата им предстои гостувания в Тирана и... Букурещ. С други думи кървави мачове с “диви” балканци, които при сегашното състояние на Холандия не е ясно как ще бъдат спечелени.
Още по-интересни препратки към датата 17 ноември обаче идват от една проста калкулация. Дори да приемем, че България загуби в Амстердам, ако Стоичков изкопчи максимален актив от другите двубои до домакинството с Румъния, нашите ще натрупат 23 точки. Румъния също ще има поне толкова, дори при загуба от Холандия в Букурещ, която вече е малко вероятна. За да избегнат варианта да не зависят от себе си, лалетата трябва да спечелят поне 11 точки в следващите си пет двубоя (да кажем три победи и две равенства). Споменатите мачове обаче са най-тежките за Ван Бастен в целия цикъл – срещу България, Румъния, два пъти Словения и Албания (като гост). Дори една загуба където и да било ще означава, че Холандия почти сигурно ще е поне на три точки зад България и Румъния преди 17 ноември. Което прави хиксът в София абсолютно удобен и за нас, и за гостите. Според този сюжет преди последния кръг отборите на Пицурка и Стоичков ще имат по точка преднина и спокойно ще могат да я съхранят срещу немотивираните албанци и словенци.
ВИКТОР ИГНАТОВ, "Тема спорт"
