Волейболната националка Радосвета Тенева игра с новия си отбор Олимпиакос на турнира Sport1 cup в София. След една от срещите посрещачката разказа за обстановката в гръцкия клуб, като бе категорична, че с червено-белите иска да спечели титлата в местното първенство. Относно националния отбор Тенева изрази радостта си, че ще продължи да работи с Драган Нешич. Волейболистката сподели и мнението си за представянето на България на отминалото европейско първенство в Белгия и Люксембург.

- Как ви се отразява обстановката в Олимпиакос?
- Много ми харесва. Всъщност, преди да дойдем на турнира в София, успях да тренирам само два-три пъти с момичетата, тъй като преди това бях ангажирана с националния отбор. Така че нямах много време да се запозная отблизо с обстановката. На пръв поглед всичко е наред - момичетата в отбора са доста симпатични, залата и условията също са добри.
- Ще успеете ли да се сработите до началото на първенството?
- Шампионатът започва на 28 октомври, така че време има достатъчно. С Яна Симанкова, разпределителката на националния отбор на Чехия, се присъединихме последни към отбора. Тя също игра на европейското в Белгия. Затова с нея успяхме да направим само по две тренировки. По-лошото е, че други две от волейболистките на Олимпиакос изобщо не пристигнаха в София заради операции. Реално от началото на подготовката тренират само 3-4 момичета.
- С някои от момичетата вече сте играли заедно. Това ще ви улесни ли?
- Да. С Марина Калайджиева съм била в националния отбор преди доста време. При предишния си престой в Гърция пък съм се засичала с още няколко от сегашните си съотборнички. Само с разпределителката и с единия център не се познавам, но пък именно
синхронът с плеймейкъра е най-важен
Затова трябва да поработим доста и да видим какви топки са ми удобни на мен и какви тя може да ми даде.
- Сигурно ли е титулярното ви място?
- Предполагам, че ще съм в основната шестица. По принцип чуждите състезатели се взимат, за да помагат максимално на отбора.
- Настанихте ли се със семейството си в Атина?
- Първия път отидох сама, тъй като бях за малко. Сега вече съм с детето и съпруга си. Иначе условията са добри. Имаме си жилище близо до залата на отбора. Колкото до дъщеря ми Мария-Габриела, засега ще я гледаме с мъжа ми. По-нататък ще й потърсим детска градина.
- С какво се различава гръцкото първенство от другите, в които сте играли досега?
- За последно бях в Гърция преди пет години. Доколкото знам, сега първенството е малко по-слабо. Има 4-5 отбора, които са сравнително равностойни, а останалите са от по-ниска класа. Но докато не мине новият шампионат, няма как да коментирам. Иначе съм играла в Гърция, Турция и в А2 в Италия. Наистина не се наемам да прогнозирам как ще протече първенството. Знам, че
в Гърция всеки отбор има право на три чужденки
има и национални състезателки. Ще видим. Нашата цел е да сме шампиони. Доколкото разбирам, такова е желанието на ръководството. За да станем първи, трябва да се преборим с Панатинайкос и Маркополо, които се очертава да са ни основните конкуренти.
- Какво си пожелавате за новия сезон?
- Титла. Крайно време е и аз да спечеля златен медал. В Гърция имам едно второ място, а и в Турция два пъти оставах само със сребърен медал. Затова си пожелавам не само да играя на финал в първенството както досега, но и да стана шампион.
- Преди две седмици завърши европейското в Белгия и Люксембург. Каква е оценката ви?
- Имахме тежки мачове, в които малко не ни достигаше. Отстрани всеки казва, че сме играли добре, но явно не е достатъчно. Сигурно имаме нужда от още малко време, тъй като трябва да преценим отговорностите си към националния отбор, които са нараснали. Също така е необходимо да си създадем по-добра организация. На прав път сме и работим много добре с този треньор. Силно се надявам след време резултатите да дойдат.
- Защо се получи така, че в повечето мачове малко не стигаше за успех?
- Най-вероятно това се дължи на липсата на опит и сигурност в решаващите моменти. Може би нямахме увереност в себе си.
- Разбра се, че Драган Нешич остава в отбора. Какво е мнението ви?
- Не само аз, а и всички момичета искахме той да продължи да ни е треньор и се радваме, че остана. След като се върнахме в България, имахме съвсем малко време и почти не сме се чували, тъй като всяка от нас замина за клубния си отбор. Въпреки това съм сигурна, че и другите са доволни.
Надявам се да продължим да работим заедно, защото научаваме много
При Нешич напредваме във всички аспекти на играта. Работим за тактика, техника и организация, което ми харесва.
- Какво промени сръбският треньор?
- Насочи усилията към организацията на играта. Целта му беше да изясним кой за какво отговаря. Нещо, което вероятно ни е липсвало досега. Гледахме много видеозаписи, в зависимост от стила на всеки съперник изграждахме различна тактика и т.н.
- С идването му очевидно се завърна настроението и желанието ви за игра. На какво се дължи това?
- Най-вероятно на факта, че Нешич от доста време живее и работи в Италия. Вероятно ключов се оказа начинът, по който треньорът подхождаше към нас. Именно тази организация, която Нешич изискваше, също помогна. Имахме и много разговори - или само с момичетата, или с него. На тези срещи обсъждахме важни теми. Като цяло мога да кажа, че подготовката ни беше всестранна.
- Как се почувствахте, когато той обяви, че ще подаде оставка?
- След последния двубой с Белгия се събрахме и Нешич ни каза: "Момичета, много се радвам, че работих с вас. От федерацията ми бяха поставили като цел да ви класирам в шестицата. Затова аз съм длъжен да си подам оставката." Въпреки това ние се надявахме, че ще остане. Никоя от нас не си каза: "Ето, той си тръгва със сигурност." Знаехме, че сме работили добре, и желанието ни беше шефовете на федерацията да видят нещата по същия начин. При завръщането ни на летището бяхме малко тъжни, но това беше по-скоро заради слабата ни игра срещу Белгия. Ако в последния мач бяхме победили, можехме да сме с три или четири места по-напред в крайното класиране.
- Специалистите твърдят, че на отбора му е нужен лидер. Коя от състезателките може да се нагърби с тази тежка задача?
- Ние сме отбор, в който всяко от момичетата е готово да поема отговорност и да води играта.
На нас не може да ни помогне само един човек
на когото всички да разчитаме непрекъснато. С момичетата се влагаме максимално, но трябва да намалим непредизвиканите грешки. По-важно е да сме силни като колектив.
- Доволни ли сте от своето представяне на европейското?
- От мача с Белгия изобщо не съм доволна. Това е причината да си тръгна много разочарована от турнира - просто играх слабо в последния мач. Колкото до другите двубои, смятам, че се справих на ниво. Но както се казва, винаги може по-добре.
- На олимпийската предквалификация в Габрово България е в група с Белгия, Беларус, Словакия и Румъния. Можем ли да спечелим първото място?
- Имаме шансове. Малко е объркано, защото първенството в Гърция няма да спре и аз ще трябва да пропусна три мача на Олимпиакос. Сега трябва да си организирам нещата. Относно съперниците -
Белгия със сигурност няма да играе както на европейското
на което беше домакин. Беларус и Румъния са победими. Словакия играят бързо, но и срещу тях можем да спечелим. Мисля, че ако всичко е наред, ще се справим.
- Ако България мине тази група, отива на квалификации в Германия. Прекалено сложно ли е да се класираме за олимпийските игри?
- Честно казано, е много трудно да успеем. Имаме възможност да сме първи в Габрово, но след това отиваме в Германия, където със сигурност ще участват домакините и още няколко силни отбора. Квота получава само един, но нищо не пречи да опитаме.

Божидар Къртунов, "7 дни спорт"