Класирането

Не бива да правим трагедия от осмото място. Без медал останахме не само ние, но и Италия и Полша. Жребият ни прати в по-тежкия поток, новият регламент също не бе в наша полза. Не може обаче да се отрече, че играхме на приливи и отливи. Точно над това трябва да помислим и поработим. И да се научим да показваме характер в ключовите моменти.

 

Мачът с Финландия

Срещата, за която можем да съжаляваме. Не играхме толкова лошо, но имаше известно подценяване. Освен това почти не познавахме съперника, бяхме се съсредоточили в изучаването на другите - Полша, Италия, Русия. Скандинавците използваха това и се промъкнаха до четворката. Те няма какво да губят и играят доста освободено. Допуснеш ли такъв състав да набере инерция, трудно можеш да го спреш. Въпреки това имахме своите шансове. Ако бяхме взели втория гейм, изходът щеше да е друг.

 

Разликите с Япония'06

От световното мина почти година. За това време е нормално един отбор да изглежда различно. Не всички състезатели успяха да постигнат идеална форма. А може би на някои им дотежаха по-високите очаквания. На моменти обаче и в Русия напомнихме за онзи тим от миналия декември.

 

Положителните моменти

Успяхме след кошмара срещу Финландия да изиграем силен мач с Италия. Това го могат само големите. Проявихме характер и срещу Полша. Пет минути преди началото за нас бе угаснала и последната надежда, че можем да стигнем до полуфиналите. Да се мотивираш в такава ситуация не е лесно. Срещата може и да не е била на кой знае какво ниво, но победата си е победа. Особено срещу класен тим като Полша, който в последните години играе много успешно срещу нас. Успехът над Белгия също е от значение. С него показахме, че сме надживели типично нашенската слабост да се отпускаме, когато голямата цел е пропусната.

 

Отговорността

Не е лесно да се справиш с очакванията на хората. Когато претендираш за нещо голямо, трябва да покажеш на игрището, че го заслужаваш.

 

Скандалите

В националния отбор такива няма. Няколко пъти прехвърчаха искри, но без тях на игрището не може. Загубата изнервя и в трудните моменти не може да мине без някое спречкване. Но не е някаква трайна тенденция. Във всеки тим някой избухва. Понякога, когато нещата не вървят, това е начинът да събудиш останалите. А каквато и да е реакция е за предпочитане пред апатията.

 

Звездоманията

Вероятно и в нашия отбор я има и просто трябва да се изживее. Но когато хубавите неща се случват бързо, е нормално да се появи. Повечето от младите момчета не успяват да оценят какво всъщност са постигнали. Аз го правя, защото чаках медала с националния тим 15 години. Когато попаднеш в първия отбор от младежката гарнитура, заиграеш добре, участваш в един-два финала на Световната лига и накрая стигнеш до отличие от световно първенство, всичко ти изглежда лесно. И не можеш да осъзнаеш истинската му стойност. С времето започваш да мислиш по друг начин и стигаш до извода, че е трудно, че никой нищо не ти подарява, а трябва да се бориш. 

 

Бъдещето

Трябва да си извадим необходимите изводи от европейското. И още в следващото състезание да покажем, че сме разбрали какви грешки сме допуснали. Отборът има потенциал, но въпросът не е само в това. Трябва да го реализираме, за да има смисъл от него. Всички трябва да осъзнаят, че не могат да бъдат велики, ако нямаме колектив. В историята няма такъв пример.

Светла Димитрова, "Тема Спорт"