Много пъти е ставало дума, че българският волейбол предлага уникален парадокс – управленските скандали вървят ръка за ръка със страхотни резултати. Нашите играчи пък са продават като топъл хляб в чужбина и почти винаги са най-добрите в отборите си.
Отличните резултати на мъжкия национален тим и победите на жените в европейските квалификации за породен път генерираха солиден интерес. През изминалия сезон почти не остана страна, в която българин или българка да не блестят край мрежата. По данни на Трансферната комисия към федерацията те са били цели 117 – цифра, мащабно съпоставима с колониите футболисти, които Бразилия или Сърбия изнасят годишно. Гърция, Турция, Кипър, Румъния, Естония, Швейцария, Испания, Япония, Катар, Ливан, Иран...Списъкът е дълъг.
И този път имахме представители във всички водещи първенства в Европа. Най-многобройни бяха в руската Суперлига, а най-големи успехи сред тях постигнаха Матей Казийски и Теодор Салпаров. С екипа на Динамо Москва те спечелиха купата на страната, останаха втори в шампионата и трети в Шампионската лига. Матей бе избран и за най-добрия играч в Русия – признание, което досега не бе получавал нито един чужденец. Не по-малко бляскаво бе представянето на СКРА Белхатув, където се подвизава Евгени Иванов. Въпреки че бе преследван от контузии и често оставаше резерва, 32-годишният център вдигна титлата и купата в Полша.
Вниманието привлякоха и двама диагонали. Данаил Милушев показа огромен прогрес във френския Кан, а купата и 35-те му точки във финала бяха достоен завършек на силния му сезон. Жалко само че за пореден път остана извън националния отбор, този път заради нелепо счупен на тренировка пръст. Боян Йорданов също може да е доволен от първите си шест месеца зад граница, които завършиха с бронз в едно от силните първенства в Европа – гръцкото. Особено като се има предвид, че в доста мачове на Олимпиакос той игра на непривичен пост – посрещач.
На другия полюс са Андрей Жеков и Тодор Алексиев. Двамата със сигурност ще искат да забравят бързо престоя си в Нефтяник Уфа. Тимът бе на косъм да изпадне, а българите бяха крайно неубедителни. За капак Андрей и Тодор се контузиха, а шефовете им в Левски Сиконко отнесоха доста критики заради преценката си при двойния трансфер.
При жените над всички бяха Антонина Зетова и Ева Янева. Тони и Перуджа са на крачка от уникален требъл – Купа на Италия, Купа на ЦЕВ и титла на Апенините. Ева – новата звезда на Кан - пък вече прибра във витрината си златните медали от първенството и купата на Франция, стигна е до четвъртфинал в Шампионската лига.
Едва ли облаче е доволна Страшимира Филипова. Центърът премина от полския Калиш в Кан, но само след няколко мача получи тежка травма и пропусна сезона. Шефовете на отбора все пак положи всички необходими грижи за възстановяването й, което я върна в залата месец по-рано от предвиденото.
СВЕТЛА ДИМИТРОВА, "Тема спорт"
