Разпределителят и капитан на Лукойл Нефтохимик Иван Станев е роден на 7 юли 1985 година. Висок е 190 см, тежи 94 кг. С основен принос за тоталната доминация на тима си през сезона у нас.

- Какво е усещането да си капитан на шампиона и носителя на купата?

- Неописуемо. Макар че все още не сме осъзнали истинската стойност на този дубъл. Просто не ни стигна времето. Може би след седмица–две, когато отминат емоциите и еуфорията, ще оценим какво направихме през сезона.

- Успя ли вече да усетиш, че оттук-нататък отговорността е още по-голяма?

- Не ми остана време. За нас нищо няма да се промени, защото целта отново ще бъде да изпълним задачите, поставени от ръководството. Шефовете поискаха да играем на финал – направихме го. Макар че в началото не бяхме много убедени, че ще се справим. След успеха в редовния сезон обаче си повярвахме, показахме красива игра и страхотен дух и стигнахме до златото.

- Този дух ли е тайната?

- Да. Имахме доста трудни моменти, това е нормално за всеки отбор. Но в тях бяхме задружни и никой не оставяше съотборника си сам.

- Каква е разликата с предишните състави на Лукойл?

- Не искам да обидя никого, защото съм бил приятел с всеки, минал през отбора. Мисля обаче, че през тази година при нас нямаше лидер, около когото да се гради всичко. Всички бяхме като една голяма звезда. Властваше спокойствието, а не завист и интриги.

- Тежи ли ти капитанската лента?

- В началото, когато ме избраха, не осъзнавах каква е отговорността. Но с всеки мач от плейофите лентата ставаше все по-тежка.

- Стана разпределител №1 в шампионата и турнира за купата.

- Тази награда е признание не толкова за мен, колкото за посрещачите и нападателите ни. Аз просто имах най-добрите партньори на тези постове и затова взех индивидуалните отличия.

- Не те ли обижда фактът, че въпреки тях не си в националния отбор?

- Не, нямам негативно отношение към никого. Приемам това като решение на селекционера Мартин Стоев. Гледам напред и се надявам за в бъдеще да разчитат на мен. Дано само запазя сегашната си форма.

- А ако те повикат за европейското?

- Там е доста различно, но и лесно, тъй като останалите в тима ти помагат. Особено ако те приемат добре. Дано така да стане сега с Николай Николов.

- Има ли място Лукойл в Шампионската лига?

- Там се играе друг волейбол. Ако ни поканят, ни чака много работа.

- Има ли нещо, което не успяхте да постигнете този сезон?

- Да ви кажа честно, не. Дори направихме неща, за които не бяхме мечтали.

- Чия беше идеята на екипите ви да стоят малките имена?

- На треньора Северин Димитров. Той направи предложението още на първия лагер на Белмекен. Попита ни дали искаме да се различаваме с нещо от другите и дали сме съгласни за пробваме нещо, което е нормална практика в Европа. Ние се съгласихме веднага.

- Какво още промени треньорът?

- Заложи много на тактиката. Разговаря с всеки поотделно, опитва се да бъде и психолог. Промени ни не толкова като волейболисти, колкото като хора. Опита да направи от момчетата, които бяхме, големи мъже. И го постигна.

- На купона след титлата даде едно обещание – да се ожениш за приятелката ти Цвети. Ще го спазиш ли?

- Да, макар още да не сме избрали датата. Може би през юли.

СВЕТЛА ДИМИТРОВА, ”Тема Спорт”