Италия е на дъното, смятат във волейболните среди на Апенините след неуспеха на адзурите в олимпийската квалификация в Турция. Можем да го наречем предизвестено дъно по ред причини: в първенството се дава място на чужденците, те набират опит, а местните таланти гледат от пейката, без стимули и мотивация. Така е от години, през които големите личности в италианския волейбол остаряха, оставяйки в историята златна диря: две втори и едно трето място на олимпийски игри, 3 световни и 6 европейски титли за 15 г. Други се възгордяха покрай тях. Със самонадеяност, високомерие и доза невежество оставиха "царя гол". Останаха само стилът и методът на работа, направили италианския модел световен феномен. Благодарение на него настоящият треньор на адзурите Андреа Анастази спечели с Испания златото на Европа преди 4 месеца.
С адзурите сега е друго. Анастази наследи неблагоприятната ситуация от предшественика си Джанпаоло Монтали и направи своя избор според вижданията си сред малкото възможности на италианския волейбол. Споходилите го беди впоследствие са поредното доказателство за липса на попълнения и ядро, около което да се гради национален отбор. Диагоналът Алесандро Фей се разболя от шарка, контузи се заместникът му и това даде шанс за българина с италиански паспорт Венцислав Симеонов. Титуляр на този пост обаче Анастази сложи капитанa Алберто Чизола. Но той психически не понесе преквалифицирането от посрещач в диагонал. Контузиха се и други играчи, включително и опитният разпределител Меони. Приемникът му Мануел Кошоне се оказа твърде елементарен и неточен подавач.
Единствен се отличи Христо Златанов закърмен с онези малки подробности, които правят един играч голям. Това българско в него от баща му Димитър и майка му Мария не го дава никое придобито гражданство, а само условията, при които Златанов младши се разви като волейболист. Така италианският волейбол опря до своя първоучител - българския, и започна нов цикъл от дъното, за което сам си е виновен.
За Анастази материал има, но трябва да се работи сериозно. Предлага се проект за създаването на национална волейболна школа от талантливи млади играчи, които да тренират и учат целогодишно заедно и да участват в първенството на Серия "Б". Има вероятност националния екип на Италия да облекат силните кубински волейболисти, които избягаха от своя отбор. Федерацията мобилизира златните си момчета като треньори и ръководители към националните отбори, за да предадат своя опит и знания, защото време за губене няма. Техният знаменит треньор, аржентинецът Хулио Веласко, критикува своите приемници че са внесли високомерие в управлението на националния отбор. Веласко обърна внимание, че няма треньори, които да научат правилно подрастващите не само на волейболна техника, но и на поведение.
Италианското първенство остава силно заради чужденците в него и зрелищно заради "българския" Тренто начело с треньора Радостин Стойчев. Той опроверга всички, че българите не са сговорна дружина. Даде точните правомощия на сръбския разпределител Никола Гърбич, така че да бъде отборът от класа. И това е урок за самонадеяния италиански волейбол.
Елена Шаханова, кореспондент на БНР в Италия, за "7 дни спорт"
