Волейболистът Боян Йорданов се прибра в България в събота, след като получи четири почивни дни от ръководството на гръцкия гранд Олимпиакос, където играе от началото на февруари. Вчера Боян отпътува обратно за Гърция. На летище София да го изпратят дойдоха неговата приятелка Деница и майка му Ани, които ще му гостуват в Пирея за рождения ден следващия понеделник, когато Боян навършва 24.

Бившият капитан на Левски Сиконко сподели за читателите на "7 дни спорт" своите впечатления от Гърция и разказа за живота си там през последния месец.

- За първи път ли си идвате в България след трансфера в Олимпиакос?

- За пръв път за толкова дни. Предишния път си бях дошъл само за няколко часа, може би четири.

- Какво беше първото нещо, което направихте в България?

- Прибрах се вкъщи, след това веднага отидох да си взема колата. Приятелката ми Деница знаеше, че се прибирам, но в същото време беше в чужбина за серия контролни мачове на Левски Сиконко. Пак се чакахме, но какво да се прави - съдба.

""

- За първи път ще посрещнете рождения си ден извън България. Какви са плановете ви за празника и какво си пожелавате?

- Майка и приятелката ми ще дойдат в Гърция, така че няма да съм сам. Ще поканя задължително Христо Цветанов и семейството му, те живеят един етаж над мен. Не съм решил къде ще се съберем - дали вкъщи, или навън. Иначе си пожелавам най-вече здраве и 2007 година да е малко по-успешна от 2006.

- Липсва ли ви нещо от България в Олимпиакос?

- Аз съм само от месец и половина в чужбина, пък и Гърция е близо и не усещам голяма носталгия. Липсва ми само семейството, защото за пръв път се отделям за толкова дълго време. За мен семейството наистина е най-важното нещо в живота. Всичко останало има второстепенно значение. Бях приятно изненадан, че в Гърция се продават български вестници, купувам си редовно. Направи ми впечатление, че дори в кварталната видеотека повечето филми имат и субтитри на български език. Телевизия не гледам, само филми. Вечер сядам пред компютъра и си чатя с приятели.

- Какви условия за живот ви предостави клубът?

- Дадоха ми огромен апартамент за сам човек - над 100 квадрата. Намира се на първия етаж в една кооперация. На третия живее Христо Цветанов с жена си и дъщеря си. Точно пред прозореца ми расте едно лимоново дърво. Балконът ми е свърталище на съседските котки, така че не смятам да си вземам домашен любимец. Имам и служебен автомобил. Прави ми впечатление, че шофьорите в Гърция са много слаби. Виждал съм престаряла баба да пъпли с 20 км в крайната лява лента, която по принцип е за изпреварване. Никой не й прави забележка, тъй като по улиците няма катаджии или поне аз не ги виждам.

""

- Научихте ли гръцки?

- Смятам да го уча през следващия сезон. Със съотборниците си контактуваме на английски, тъй като абсолютно всички го знаят.

- Сам ли си готвите?

- Да. Най-често си приготвям пици и спагети.

- Бяхте в зала "Сиконко" на мача Левски - ЦСКА. Какво е усещането да гледате мач от българското първенство отстрани и голяма ли е разликата между Левски и Олимпиакос?

- За мен лично усещането бе много странно заради 13-те години, прекарани в Левски. Колкото до самия мач - беше си съвсем нормален. Първенството в Гърция e по-силно, но нивото на местните волейболисти не е по-високо. Иначе в залата се получи куриозна ситуации. Бях на разбора преди мача и след като треньорът свърши, Теодор Богданов ми каза: "Хайде, капитане, води ни." Стана ми мъчно за момчетата, но всичко хубаво си има край
След мача ми подметнаха на шега, че са толкова доволни от мен като талисман, че ще събират пари, за да ми купуват билети да си идвам по-често. Аз от своя страна ги уверих, че най-важното е да бъдат заедно, да си останат колектив. Разликата между Левски и Олимпиакос е огромна преди всичко в организацията и като мащаб. В играта няма голяма разлика.

- Волейболистите на Олимпиакос засичат ли се с останалите спортисти на клуба по време на тренировки?

- Не. Клубът разполага с голяма зала, в която тренират само волейболистите. Баскетболистите също имат своя зала.

- Успяхте ли да видите бразилската футболна легенда Ривалдо?

- Още не. Можех да го гледам в дербито с Панатинайкос в неделя, но се прибрах. Иначе в клуба планираха, ако спечелим Купата, да отидем на стадиона и да оберем овациите на публиката.

""

- Но вие дори не играхте финал, въпреки че ви считаха за фаворити. Какви са причините за това отстъпление?

- Наистина, след като постигнахме шест поредни победи в първенството, в турнира за Купата останахме без четирима основни играчи, които се контузиха. Това повлия на отбора. Американецът Приди например дойде и след няколко дни си замина, тъй като му предстои сватба, след това меден месец. Казал е, че ще се върне за плейофите. Реалната цел пред отбора ни е да стигне до финал с Панатинайкос. През лятото се планира много сериозна селекция. Ръководството на клуба иска да вземе домакинството на финалната четворка в Шампионската лига и да я спечелят.

- Може ли да направите сравнение с атмосферата в залата по време на мачове в България и Гърция?

- Атмосферата по време на дерби в Гърция е невероятна. Феновете им са доста луди, нямат нищо общо с българските. Чупят седалки, хвърлят бутилки. По улиците става напечено. На турнира за купата в Патра автобусът ни се движеше с полицейски кордон от хотела до залата. В миналото е имало много инциденти между феновете на Олимпиакос и Панатинайкос и затова полицията взима сурови мерки, за да ги предотврати.
- Остава ли ви време за някакви развлечения?

- Не. Тренираме по 3 часа сутрин и 3 следобед. Втората ни тренировка започва в пет и свършва в осем вечерта. Пътят с автомобил от залата до апартамента, в който живея, е 45 минути. Така че наистина не ми остава много свободно време, освен да излезем някъде на кафе с Христо.

- Усещате ли някакво негативно отношение от страна на гърците към вас като българин?

- Не. В отбора ме приеха много добре. Медиите също се отнасят добре с мен, поне засега. С Христо дори дадохме интервюта и направихме фотосесия за списанието на гръцката волейболна лига. Още не съм го виждал и не знам как се е получило.

- В Олимпиакос преди време игра капитанът на националния отбор Пламен Константинов. Жив ли е още споменът за него?

- Дори повече от жив. В Гърция добре помнят не само Пламен, а и останалите българи, които са играли там, като Николай Желязков например. Непрекъснато ме питат дали се надявам да надмина успехите им. Естествено, отговарям, че първо искам да ги настигна, пък дали ще ги надмина, времето ще покаже.

ДЕНИЦА ВЕЛКОВА, ДИМИТЪР АНДРЕЕВ,  "7 дни спорт" - www.7sport.net