На осми март преди 71 години баба Зорка и дядо Петко стават законни съпруг и съпруга - семейство Горанови от село Буковец. Къщата им е стара и бяла като тях самите.
Тя е на 88 и се грижи за него, а той е на 91 и от години страда от тежък диабет.
„Тя ме гледа като бебе. Ако не е била тя, аз да съм умрял преди 15-20 години", признава дядото.
Баба Зорка обаче е категорична, че това не й тежи. „Как ще ми дотяга, аз без него не мога! С кого ще си говоря, като остана, как да отида при децата? Не! Това за мен е убийство, разбери, убийство е”, казва тя. Дори веднъж с изкуствено дишане му е спасила живота.
Така се спасяват един друг от 71 години. Петко я избира за жената на живота си, когато Зорка е едва на 16.
„Харесах я, защото беше хубава...Като се оженихме, първата година стояхме лятото заедно с нея долу при моите родители и след това аз отидох войник", разказва дядо Петко.
Служи в щаба на въздушните войски, които го канят да остане в София. Младият Петко обаче бърза да се прибере.
Когато се раждат децата им, заминават на работа в Добруджа, после се местят на пристанището в Лом.
Двамата са категорични, че скандали и лъжи между тях не е имало. Пречки е имало понякога, но работата бързо се „оглаждала”.
След пенсионирането си се връщат в Буковец.
Днес семейство Горанови празнува с бонбони и торта - както от преди 71 години.
„Трябва да продължим напред. Да сте живи и здрави и вие и така да се разбирате, както и ние сме се разбирали", пожела баба Зорка.
