Сред най-значимите събития, които белязаха света през отминаващата 2012 година, безспорно ще остане продължаващата вече 22 месеца гражданска война в Сирия, започнала през т. нар. „Арабска пролет” на 15 март 2011 г. и отнела живота на между 40 000 и 57 000 души, според различните източници.

Кървавият конфликт тласна извън пределите на родината им стотици хиляди, генерирайки мащабна хуманитарна криза в околните на Сирия страни.

Но през януари 2012 г. международната общност все още се надяваше да повлияе с политически и дипломатически методи на режима на Башар Асад.

В началото на годината Арабската лига отправи призив за оттегляне на своите наблюдатели от Сирия, заради продължаващото насилие от страна на управляващите срещу опозицията, а в края на януари президентът Башар Асад направи първото си телевизионно обръщение към нацията от началото на конфликта девет месеца по-рано, в което благодари на привържениците си за подкрепата.

На 4 февруари Русия и Китай заедно блокираха първото предложение за резолюция на Съвета за сигурност, призоваваща за прекратяване на кръвопролитията в Сирия по плана, предложен от Арабската лига. Ветото дойде в навечерието на офанзивата на сирийската армия срещу град Хомс, където следващите месеци ще загинат стотици цивилни жители, а доводът на Москва и Пекин е, че резолюцията нарушава суверенитета на Сирия.

Само месец по-късно, в средата на март, ООН излезе с декларация на председателя Бан Ки-мун, с която се изказва подкрепа за мирния план, изготвен от предшественика му и специален пратеник за Сирия Кофи Анан.

Русия и Китай този път дадоха подкрепата си за мирния план, който предвиждаше незабавно прекратяване на огъня срещу цивилни жители, изтегляне на армията от улиците, започване на преговори между властта и опозицията и създаване на преходно правителство, което да подготви Сирия за произвеждането на демократични избори.

Президентът Башар Асад обяви, че приема плана и ще изтегли сирийската армия от градовете, контролирани от бунтовниците до 10 април.

По данни на ООН, до този момент (април 2012 г.), жертвите от конфликта в Сирия са достигнали 9 000 души.

Споразумението за прекратяването на огъня в Сирия влезе в сила на 12 април и издържа приблизително шест дни, през които сирийците излязоха отново на масови протести по улиците на градовете в цялата страна.

На 18 април сирийската армия започна нова офанзива срещу град Хомс и до края на месеца разшири операциите си срещу още няколко ключови бастиона на бунта срещу режима.

Тридесет и две деца, на възраст под 10 години, бяха убити при щурм на армията срещу селището Хула, в края на май. Това провокира западните държави да започнат масово да експулсират сирийски дипломати и да прекъсват отношенията си с Дамаск, въпреки твърденията на Башар Асад, че нападението в Хула е било извършено от терористи.

Същия месец Съветът за сигурност на ООН излезе с декларация, която осъди употребата на сила в Сирия срещу цивилното население. Документът получи пълната подкрепа на членовете на Съвета, включително Русия.

В началото на юни наблюдатели на Световната организация откриха първите свидетелства за масови убийства, извършени в сирийското селце Кубеир, но в резултат на това бяха прогонени от територията на страната от разгневени привърженици на режима в Дамаск. Същия месец ООН обяви конфликта в Сирия за гражданска война

Двадесет и трети юни се превърна във важна дата в обтягането на отношенията между Сирия и най-близкия й съсед и бивш съюзник Турция, след като сирийската ПВО обяви, че е свалила турски изтребител, след като е навлязъл във въздушното пространства на страната. Президентът на Турция Абдулах Гюл заяви, че Анкара е „готова да направи каквото е нужно, за да отговори” на сирийската провокация.

Стотици сирийски войници и офицери, сред които и висши генерали, започнаха масово да дезертират през юли, както и посланикът на Дамаск в Ирак, който се превърна в първия високопоставен представител на режима, обърнал се срещу управлението на Башар Асад.

Междувременно битките между армията и въоръжените бунтовници достигнаха околностите на Дамаск, където на 18 юли терорист-самоубиец се взриви след заседание на съвета по сигурността на Сирия, убивайки министъра на отбраната и зетя на президента Башар Асад.

Ескалацията на конфликта продължи да набира скорост през август, когато специалният пратеник на ООН за Сирия Кофи Анан подаде оставката си, поради невъзможност да изпълни поставената му мисия, заради отказа на властите в Дамаск да спазват приетия мирен план.

Същия месец в Йордания дезертираха сирийският премиер Рияд Фарид Хиджаб, заедно с още двама министри и обявиха подкрепата си за опозицията срещу Башар Асад.

Международният натиск над Дамаск се засили допълнително и от изявлението на президента на САЩ Барак Обама от 20 август, че Вашингтон е готов да използва сила срещу Сирия, ако Дамаск прибегне до химическо или биологическо оръжие срещу сирийското население.

В началото на септември Върховният комисариат за бежанците на ООН съобщи, че само в рамките на 30 дни територията на Сирия са напуснали 100 000 души, които се добавят към регистрираните вече от Световната организация 234 000 бежанци. Наблюдатели отчетоха, че резкият скок в броя на бежанците, напускащи сирийска територия, съвпада с офанзивата на правителствените войски срещу бастионите на опозицията. Същия месец стана ясно, че най-откритият съюзник на Сирия Иран изпраща оръжия и муниции на режима в Дамаск през въздушното пространство на Ирак.

На 3 октомври сирийски минометни снаряди попаднаха в турския граничен град Акчакале, причинявайки смъртта на петима души, сред които три деца. На следващия ден турският парламент гласува мандат на правителството да използва военна сила срещу Сирия в случай на нужда. Въоръжените сили на Турция подложиха на няколко дневен артилерийски обстрел позиции на сирийската армия по границата между двете държави.

Само дни след този инцидент с взривоопасен потенциал турски изтребители принудиха сирийски пътнически самолет, летящ от Москва за Дамаск, да кацне в Истанбул, по подозрение, че превозва военно оборудване, което руската страна отрече категорично. При проверката на борда на апарата бе открито радиолокационно оборудване, което може да се използва с двойно предназначение. Междувременно източници от сигурността в САЩ и Близкия Изток разпространиха информация, че партиди от оръжието, изпращано от Катар и Саудитска Арабия за сирийската опозиция, попада с ръцете на ислямистки формирования.

На 11 ноември, с активна международна подкрепа, в Катар се проведе среща на повечето фракции на сирийската опозиция, на която бе провъзгласено създаването на Сирийската национална инициатива. Организацията има за цел да консолидира съпротивата срещу Башар Асад, управлява въоръжените крила и да разпределя международната помощ за бунтовниците. Франция става първата западна страна, която на 13 ноември признава новосформираната сирийска опозиция за единствен представител на народа на Сирия, което Дамаск квалифицира като „неморален акт” от страна на бившия си колонизатор.

Паралелно на това бунтовниците срещу режима в Дамаск започнаха да печелят все по-стабилни позиции, превземайки важни военни обекти в околностите на Дамаск и втория по големина сирийски град Алепо, докато кръвопролитията по улиците на Хомс, Хама, Дераа, Тартус, Идлиб и Латакия продължават със същото ожесточение.

По данни на ООН към средата на декември гражданският конфликт в Сирия вече обхваща над 60 % от територията на страната.