Футболът е проста игра - на терена излизат два отбора по 11 души и накрая винаги печели Германия. Ако приложим тази интересна мисъл на големия английски футболист от близкото минало Гари Линекер към тениса, тя вероятно би звучала така: Тенисът е проста игра - на корта излизат двама души с по една ракета в ръка и накрая винаги печели Федерер. Да, добрият стар Роджър спечели поредния си турнир от Големия шлем и направи още една стъпка към рекорда на Сампрас. Великият американец все още остава ненадминат с 14-те си трофея, но брюнетът от Базел (в крайна сметка, клишетата са създадени, за да бъдат използвани) е вече съвсем близо - само на една-единствена титла - от този впечатляващ рекорд, след като за трети пореден път и общо четвътри в кариерата си спечели Откритото първенство на Австралия.

Това трябваше да бъде началото на моя коментар на току-що завършилия първи за годината турнир от Големия шлем. И вероятно щеше, ако при 5-4 в своя полза и пробив в джоба световният номер 1 бе затворил първия сет в полуфиналния си мач срещу Новак Джокович. Федерер обаче изпусна шанса си и преди да преброи до 10 (колкото са поредните му финали на турнири от ГШ) бе принуден да абдикира. Засега само от Мелбърн Парк. Разбира се, короната все още си остава там, където си й е мястото - на главата на швейцареца, който през последните няколко години държеше в дясната си ръка по-скоро скиптър, отколкото тенисракета. Но диамантът вече го няма в короната. Открадна го един нахакан млад сърбин.

И като стана дума за кражби, вероятно много хора ще ми възразят, но в последните няколко години любителите на тениса вероятно са се чувствали поне мъничко ограбени от абсолютната хегемония на Федерер, от потискащата липса на интрига. Защото, като изключим единствената непревзета от великия швейцарец крепост - Ролан Гарос, всички останали големи турнири (в това число финалния Мастърс) се бяха превърнали в негова частна собственост, в лични владения на един съвременен император. Но след АО 2008 нещата вече не са същите, Федерер не е същият. И дори да спечели Големия шлем, ще го спечели Федерер, а не чудовището Федерер, както Роджър сам определи себе си на пресконференцията след загубата от Джоко. Чудовище, което самият швейцарец (не и без помощта на медиите) създаде с невероятната си класа и постоянство. Чудовище, което не ядеше хора, а титли. Чудовище, което будеше възхищение, но все пак чудовище. Светът на тениса винаги ще има нужда от Федерер. От неговата магия, от неговия финес, от неговото величие. Но светът на тениса няма нужда от чудовища.

Светът на тениса обаче има нужда от нови лица. Такива като Новак Джокович. Един 20-годишен сърбин, който обича да тупка топката, когато"" сервира малко повече, отколкото е нужно. Който обича да прибягва до услугите на медицинските лица малко по-честичко, отколкото е нужно. Който обича да привлича вниманието с имитациите си (впрочем, доста сполучливи) на колеги, дори когато не е толкова нужно. Който обича да демонстрира самочувствие, каквото дори 35-годишен Федерер не би си позволил да демонстрира. Един 20-годишен сърбин, в когото публиката в Мелбърн, тъкмо заради тези черти от характера му, не се влюби. Но един 20-годишен сърбин, който наистина играе превъзходен тенис.

Прогресът на Новак в последните месеци се видя нагледно именно на кортовете в Мелбърн Парк. Първокласен сервис, безпощаден форхенд в съчетание с агресивен бекхенд, страхотно движение на корта и това, което лично мен най-много ме впечатлява - фантастична защита, толкова ефективна, че не просто предизвиква грешки на противника, но понякога носи директни точки от невъзможни позиции. Разбира се, всичко това не прави Ноле неуязвим - мощната и безупречна игра на Цонга (за него малко по-нататък) в първия сет (единствения загубен от Джокович в целия турнир) на финала  го показа. Но наистина, играта на ексцентричния сърбин става все по-завършена и комплексна. Въпросът е дали Джокович е способен да задържи това ниво, дали ще постигне постоянството, което ще му е нужно, за да измести първо Надал от втората позиция, а след това вече и смело да погледне към трона на Федерер.

Звучи лесно на думи, но дали е толкова лесно да се получи и на практика в условията на една среда, в която няколко млади лъвчета все по-уверено търсят своето място под слънцето? И в която старите лъвове в лицето на Родик, Давиденко, Налбандян, Хаас и Хюит със сигурност ще се опитат да извлекат максималното от това, че Федекс, за първи път от няколко години, не изглежда чак толкова страшен или поне не със скиптър, а с обикновена ракета в ръката си. Да не забравяме и за един руски тенисист, който в последните две години остана в сянка, но за жалост не заради липса на талант - Марат Сафин. Контузиите отдалечиха Сафин от прожекторите, но в момента той изглежда напълно здрав и уверен в себе си. И така би трябвало да бъде. Последният тенисист, победил Федерер в Мелбърн Парк, преди да го стори Джокович, ще търси завръщане в топ 10 (където му е мястото), а това може да се получи най-лесно ако спечели отново турнир от Големия шлем. Или поне обърка нечии сметки.

А нечии сметки вече са объркани. Загубата от Ноле със сигурност е болезнена за Роджър. Тя не само го лиши от възможността да защити ""титлата си в Австралия, но и сложи край на надеждите му да спечели така жадувания Голям шлем през 2008 година. Разбира се, Федерер е все още само на 26, но ако досега лицето на заплахата бе Рафаел Надал, то оттук нататък лидерът в световната ранглиста ще трябва да брани трона си от цяла армия жадни за слава младежи. Предвожадана от изненадващо комплексния за възрастта си Новак Джокович, който през миналата година показа, че играе успешно на всички видове настилки.

Всъщност за тези, които следят отблизо случващото се в мъжкия тенис победата на Ноле над Федекс не би трябвало да бъде възприемана като шокиращо събитие. Разбира се, едва ли някой е очаквал трисетова наказателна операция, но нека си припомним какво се случи във втората половина на миналата година. На финала на Уимбълдън Рафаел Надал бе много, много близо да лиши Федерер от жадуваната пета поредна титла в All England Club, но швейцарецът все пак успя да се събере и да наложи волята си в епично петсетово надлъгване. Малко след това Джокович победи швейцареца в един от подгряващите турнири преди Ю Ес Оупън, а на финала в Ню Йорк, въпреки че в крайна сметка загуби в три сета, почти през цялото време бе равностоен на Роджър. Но не само това. Сърбинът дори пропусна прекрасна възможност да спечели първия сет и да наклони везните в своя полза. Иначе казано, младият сърбин вече бе пускал кръв на Федерер и бе нормално да се очаква, че апетитът му в Мелбърн ще е голям. Има обаче и още нещо, една дребна подробност, чието пренебрегване би било погрешно. Трябва да се отчете фактът, че преди началото на АО 2008 Федерер имаше здравословни проблеми, които нарушиха подготовката му. Той пристигна в Мелбърн без да е участвал в подгряващ турнир, без да е напълно излекуван и със сигурност не показа най-доброто, на което е способен. Което не омаловажава страхотното представяне на Джоко, но все пак 3:0 срещу Федерер? Хм...

Така или иначе поражението е факт, въпросът е как ще се отрази то на световния номер 1. Единият вариант е Федерер да падне духом. Да изгуби увереност в собствените си сили и в постижимостта на Големия шлем. Да слезе от голямата сцена. Това обаче ми се струва по-малко вероятно. Никак не е изключено вкусът на загубата да подейства освежаващо на Федерер, да му помогне да се отърси от напрежението и да го мотивира да покаже на света, че е твърде рано да бъде отписван. Дали пък тъкмо когато изглежда най-уязвим големият шампион няма да се завърне по-силен от всякога и да превземе Париж? Това със сигурност е мечтаният сценарий за феновете на швейцареца. Проблемът е, че да победиш Надал на Ролан Гарос е по-трудно, отколкото да надбягаш с вързани крака гепард, преследващ антилопа.

Отпадането на Роджър Федерер на полуфиналите обаче не бе единственият катаклизъм, сполетял турнира. Тази година Откритото първенство на Австралия посрещна своите герои с нова настилка. По-удобна за едни, по-неприятна за други, но със сигурност различна и синя на цвят. По-добра или по-лоша от предишната, новата настилка, освен по маратонките на играчите, остави малък отпечатък и върху идентичността на турнира.

При все това доста неща си останаха същите. Вечната надежда на „кенгурата" Лейтън Хюит отново не успя да спечели турнира и както обикновено (изключение прави 2005, когато бе сразен на финала от Сафин) дори не се доближи до титлата.

И тази година, както и в предишните две (и в много други случаи в историята на турнира), единият финалист бе доста неочакван. Сравняваният с легендарния боксьор Мохамед Али французин Жо-Вилфред Цонга направи нещо наистина забележително. Здравенякът от конгоански произход елиминира последователно четирима от най-добрите тенисисти в момента: Анди Мъри, Ришар Гаске, Михаил Южни и Рафаел Надал, преди да му падне батерията и да отстъпи на Джокович в последния мач от турнира. И ако победата му на старта срещу намиращия се в супер форма шотландец Мъри бе своеобразен нокаут в първия рунд, ""то какво да кажем за начина, по който младият французин направи на пух и прах мечтите на Рафа за участие на финала? В общи линии, освен за английския, не виждам за какво друго може да го критикува френската преса. Представянето на Цонга обаче, колкото и да бе неочаквано, все пак не би трябвало да се приема като абсолютна сензация. Още с играта си на Уимбълдън 2007 момчето показа, че има качества да се задържи във втората седмица на турнир от Големия шлем.

На няколко пъти вече споменахме името на Надал. За негово съжаление АО 2008 продължи традицията младежът от Майорка да се представя противоречиво на твърда настилка. След ранното отпадане на миналогодишния АО и сивото представяне на последния Ю Ес Оупън, сега Надал стигна до полуфиналите, без обаче да срещне по пътя си до тази фаза нито един тенисист от топ 20. И когато сериозният тест в лицето на Цонга дойде, Рафа не бе готов.

Въпреки това, кралят на клея няма причини да бъде недоволен. В крайна сметка, хардът е най-неудобната му настилка, а неуспешният опит на Федерер да защити титлата си, му позволи да съкрати аванса на швейцареца на върха в ранглистата. Рафа си остава топфаворит за спечелването на Ролан Гарос, а представянето му на Уимбълдън през последните две години е впечатляващо. Ето защо Надал няма поводи за ""песимизъм, най-важно за него на първо време ще е да се опази от контузии и да не допусне спад в резултатите в сравнение с миналата година. За да говорим за сериозна атака на първото място обаче на Рафа няма да му е достатъчно просто да поддържа огъня. Нужен е пробив на Ю Ес Оупън, нужна е силна втора половина на сезона. Нещо, което до този момент не се получава. Надал обаче има силен коз - времето. Нека не забравяме, че той е едва на 21, а вече има три титли и два финала в турнири от ГШ. На тази възраст Федерер бе просто един амбициозен младеж, спечелил... любовта на Мирка Вавринек.

Някои неща се случиха отново, но някои се случиха за първи път на АО 2008. Естествено, най-голям по значимост бе историческият първи триумф на сърби на турнир от Големия шлем. Използвам множественото число, защото освен победата на Джокович при мъжете, сънародникът му Ненад Зимонич също вдигна голямата купа - в тандем с китайката Тянтян Сун при смесените двойки. За първи път и представители на Израел грабнаха титлата. Направиха го Джонатан Ерлич и Анди Рам при мъжките двойки. За първи път и две сестри - украинките Альона и Катерина Бондаренко, спечелиха надпреварата при женските двойки.

Дамите останаха за десерт. А в женския турнир също бе интересно. Смятаната от мнозина за секссимвол Мария Шарапова се завърна триумфално след рехавата 2007 година и грабна титлата с гръм и врясък. По пътя си 189-сантиметровата (добре де, може и да няма толкова) рускиня се справи последователно с мама Линдзи Дейвънпорт и с топфаворитката Жустин Енен, а на финала бе повече от убедителна срещу Ана Иванович. Също толкова убедителна, но в безпомощността си срещу контузената сръбкиня Йелена Янкович бе по-малката от сестрите Уилямс - Серена. Кака й Винъс пък бе неубедителна през целия турнир и ""логично бе отстранена от друга сръбкиня - споменатата вече Иванович. Не зная дали Сърбия ще победи САЩ за Фед Къп (а защо не и за Дейвис Къп), но със сигурност в момента западните ни съседи правят истински фурор в аристократичния спорт, докато американците все повече губят позиции. Самият факт, че нито веднъж дотук не споменах името на Анди Родик (всъщност май го споменах веднъж) е показателен. Дори братята Брайън, които са номер 1 при двойките, просто отчетоха присъствие на тазгодишния АО. Джеймс Блейк бе близо до големия пробив в кариерата си, но за осми пореден път възпитаникът на Харвард бе скъсан на теста „Федерер". Чакай малко, за жените ли пиша?

Без съмнение, най-актуалният въпрос след безапелационния успех на Шарапова (рускинята не изгуби нито сет) е дали тя ще успее да се върне на върха? Трудно е да се каже. Жустин ще е жадна за реванш, а какво по-удобно място за това от Ролан Гарос - единственият турнир от ГШ, който Шарапова не е печелила и може би единственото място, където тя не се чувства в свои води, за разлика от повелителката на бекхенда. Със сигурност Маша има амбицията и силите да се върне на първото място. Но натам вече гледа все по-уверено и Ана Иванович, а сестрите Уилямс може би още не са казали последната си дума (тюх, защо не са с 5-10 години по-възрастни). Все пак Жустин все още държи нещата под контрол, още повече, че най-сериозната й съперничка през миналата година - Светлана Кузнецова, показа ужасяваща форма в Мелбърн Парк.

В края няколко думи и за българското представяне на АО 2008, което за съжаление и тази година се изчерпа с участието на Цветана Пиронкова. Пловдивчанката спечели убедително мача си от първия кръг, но ""коварният жребий я изпрати в следващата фаза срещу втората в света - здравата като бик Кузнецова. Нашето момиче бе много близо до спечелването на първия сет, но опитната рускиня все пак се измъкна и го взе със 7:6, след което бе безкомпромисна във втория - 6:2. Важното обаче е, че годината започна обнадеждаващо за Цвети и има изгледи (ха дано!) да е по-силна от предишната.

За един тенисист обаче новата година, макар и в самото си начоло, със сигурност вече е по-добра от предишната. Новак Джокович може и да не прибави в колекцията си нито един трофей до края на 2008, може да изпадне от топ 10, но той вече има купата на Аустрелиън Оупън. На главата му няма корона (макар че ако питате мама и тате, те вероятно ще ви отговорят другояче), но на пътя му не стои чудовище. А нас, феновете, ни чака чудовищно интересна година.

БОЯН ЧУЛКОВ