Даниела Хантухова: Титлата в Индиън Уелс е нещо много специално

През 2002 г. Даниела Хантухова пробива в световния тенис. Тогава през март тя изненадва всички, като печели титлата на силния турнир в Индиън Уелс, където побеждава Мартина Хингис на финала. Всички й предричат бляскаво бъдеще с оглед големия й талант. След големия успех и силна година обаче тенисистката от Словакия не успява да издържи на напрежението. Тя достига до номер 5 в света преди да дойде спадът. Хантухова не успява да демонстрира таланта си, прави редица загуби и смъква се в ранглистата. През 2005 г. Даниела прави нещо като завръщане и постепенно си връща позициите в световния елит. Титлата от преди пет години обаче си остава единствения трофей до преди два дни. Миналия април на въпрос на Sportal.bg относно най-успешната й година - 2002, тя заяви, че се надява скоро да повтори този успех. И тя го направи. В събота 23-годишната Хантухова спечели втора титла в кариерата си и това отново се случи в Индиън Уелс. След успеха тя говори за случилото се с нея през последните пет години.

- Даниела, как ще сравниш тази титла с първия ти успех тук?
- Мисля, че тази е още по-сладка. Просто чувството, че успях да спечеля същия турнир отново, е страхотно. Дори не съм се замисляла за такъв успех. Знам, че хората говорят как не бях печелила турнир от 2002 г., но ако имах избор, щях да избера да спечеля този вместо няколко малки турнири. Най-важното за мен е да се представям добре на големите турнира като този и тези от Големия шлем, така че титлата в Индиън Уелс означава много за мен.

- Сякаш нямаше никакво притеснение при теб по време на финала, никаква нервност.
- Не знам как се получи. Имах абсолютно същите чувства, както през 2002 г., когато играх с Мартина на финала. Просто знаех, че ще се наслаждавам на корта и нито за секунда не почувствах колебание. Бях толкова уверена от първата точка, че дори не мислех за резултата. Излезнах и се опитах да покажа играта си и наистина се наслаждавах на всеки миг.

- Чудиш ли се защо не се чувстваш по този начин и не представяш по същия начин на други турнири?
- Сега, като се замисля, това е така. Не знам. Има нещо специално около това място и затова го обичам толкова много. Нямам представа какво е. Не мога да го опиша. Наистина, ако имах това чувство и на други турнири, вероятно щях да имам и още няколко титли в актива си.

- Чувстваш ли някакво облекчение от първата титла след толкова време?
- Да, определено. Мисля, че най-хубавите неща в живота си струват чакането заради моменти като този. Упоритата работа и всичко, през което преминах, правят победата ми изключително сладка.

- Тази победа по-трудна ли беше от титлата преди пет години?
- Не мисля, че имаше голяма разлика като изпитание, но тогава ми беше по-лесно, защото нямаше какво да губя. Почти никой не познаваше играта ми. Бях много млада и във вихъра си, всичко вървеше добре, нямаше напрежение. Сега всеки знае как играя и какво правя на корта. Чувствата обаче са същите.

 - "Пасифик Лайф Оупън" е наричан петия турнир от Големия шлем. Как оценяваш нивото на турнира?
- Така го чувствам и аз. Да спечелиш турнир с участието на най-добрите тенисистки в света, е прекрасно. Определено това е един от най-трудните турнири и само няколко тенисистки в историята са успявали да го спечелят два пъти. Да бъда една от тях е страхотно. Винаги съм казвала, че това е любимият ми турнир и определено най-големият след тези от Големия шлем.

- Какво се случи с кариерата ти между 2002 и 2007 г.? Преди пет години спечели в Индиън Уелс и изглеждаше, че това е началото на една бляскава кариера.
- С успеха ми тук, като цяло имах страхотна година. Завърших сезона като номер 8 в света, а през януари бях номер 5. Чувствах, че вървя по възходяща линия. След това имаше някои разочарования, някои загуби, но това е част от живота. Имаш възходи и падения и определено в момента се намирам във възход.

- Веднага след срещата се обади на някой. На кого звънна?
- На майка ми. Тя винаги е първият човек, с който споделям хубавите и лошите моменти. Сега обаче не успях да се свържа с нея, което ме разстрои малко (смее се). Малко по-късно говорих с нея.

- Преди няколко месеца смени треньора си и от Найджъл Сиърс се обърна към академията Касал/Санчес. Очевидно това имаше положително влияние върху играта ти?
- Определено. Чувствам, че постигнах истински прогрес през последните месеци. Мога да науча още много от тях. Мисля, че финалът бе доказателство за тяхната добра работа. Академията е отлична. Фактът, че имаше две тенисистки от академията на финала, е показателен. Те си знаят работата. Показаха ми различни начини за това как се играе тенис. Добавям доста неща към играта си и вече знам, че ако нещо не върви, има други начини да стигнеш до победата.

- Какво правиш между точките, понякога си говориш, имаш ли някакви ритуали?
- Няма нещо специфично. Просто се подготвям за следващата точка. Понякога наистина си говоря, но всеки тенисист има различен подход, подготвяйки се за следващото разиграване. Когато съм на корта, не мисля за това какво правя между точките. Вълнувам се единствено за това какво правя, когато започне разиграването.

- Каква беше разликата между този мач и двубоя ти с Кузнецова преди две седмици?
- В Доха, в началото на мача чувствах, че контролирам играта и имах възможности, от които не се възползвах. След това тя вдигна нивото на играта си и направи някои невероятни удари. Този път бях по-уверена, защото спечелих толкова мачове през седмицата. Бях готова да направя каквото трябва, за да стигна до победата.

- Смяташ ли, че тази победа ще ти даде тласък и ще имаш успешна година?
- Определено, този успех ще ми даде допълнително самочувствие. Но следващата седмица всичко започва отначало, от първия кръг. Това е тенисът. Никой не ти подарява нещо. Аз си научих урока. Съперничките ми ще излизат с по-голямо желание да ме победят, като някои от тях няма да има какво да губят. Сега съм готова за това. Вълнуващото относно спорта е, че трябва да даваш най-доброто от себе си всяка седмица, защото победа една седмица не означава, че автоматично ще имаш успех и следващата. Чувствам, че съм на правия път и определено имам големи надежди и вярвам, че това ще е една успешна година за мен.

- Имаш ли планове как да отпразнуваш титлата?
- Още не съм мислила за това. Има някои неща, които трябва да свърша с треньорите ми. Голямо първенство със семейството ми ще има чак, когато се прибера вкъщи. В първия ден на турнира казах, че ако спечеля, ще наемем балон и ще полетим. Тогава обаче нямах представа какво ще се случи, но би било страхотно да направя това.

- Ще има ли шампанско на балона?
- О, със сигурност.

- В тениса професионалистите ираят от турнир на турнир почти през цялата година. Как ти се струват тези пет години след титлата през 2002 г. - като дълъг период или като вчера?
- Всичко около мен се случва толкова бързо и наистина не мога да повярвам, че са минали пет години, но мисля, че е страхотно, когато времето тече толкова бързо. Това означава, че се наслаждаваш на живота и на това, с което се занимаваш.

- Ще бъдеш ли тук през 2012, борейки се за титлата?
- Нека видим. Ще бъда на 28. Да, би трябвало да съм тук, но нищо не се знае.

- Имаше доста тежки периоди в кариерата, огромно внимание се отделяше на физическото ти състояние. Имало ли е момент, в който да се замислиш дали си струва?
- Никога не съм се съмнявала в това, че искам да се занимавам с тенис. Избрах пътя си още като много малко. Въпреки че имаше тежки периоди, аз се наслаждавам на тениса. Винаги съм го обичала и това не се е променило.

- Твоите успехи как се приемат в родината ти? Голяма звезда ли си в Словакия?
- Не мога да давам оценки за подобно нещо. Знам, че някои хора не са спали тази седмица, за да гледат мачовете ми, но не знам колко. Надявам се да съм дала мотивация на малките деца. Те да заиграят тенис вместо да пушат или да се занимават с нездравословни неща. Благодарна съм за това. Има някои хокеисти, които се представят блестящо в НХЛ, един плувец, който спечели медали на последната олимпиада. В Словакия има много други големи спортисти. Предполагам, че аз съм една от тях.

- Сега едва ли ще искаш да чакаш нови пет години за следващата титла.
- Със сигурност. От толкова голяма тежест се освободих със спечелването на втората ми титла. Няма да съм тази, за която ще се говори, че е останала с една титла. Чувствам се прекрасно и няма повече да се подлагам на допълнителен натиск, защото знам, че това не помага. Това, което взимам от този успех, е много увереност за следващите турнири.

- След тази титла можеш ли да си кажеш: "мога да играя на най-високо ниво, това не е просто сън". Мечтаеш ли да бъдеш номер 1 в света?
- Да започвам постепенно да чувствам това. Около мене има хора, които винаги са вярвали в мен, но малко по малко и аз започвам да вярвам. Турнир като този доказва, че мога да играя срещу всеки и да го победя, когато покажа играта си. Би било страхотно да съм номер 1 един ден.

- Като малка, кога осъзна, че мечтата да станеш професионална тенисистка започва да става реалност?
- Не знам кога изпитах това чувство, но знам, че исках да съм тенисистка още, когато вдигнах ракетата за първи път като шестгодишна. Гледах олимпиадата през 1988 г., когато Милослав Мечир спечели златен медал за Словакия. Това беше ключов момент. Тогава реших, че искам да направя нещо голямо в тениса.

- Светлана (Кузнецова) имаше огромни проблеми, след като спечели US Open. С теб се случи нещо подобно след успеха ти в Индиън Уелс. Не дойде ли прекалено рано тази титла за теб?
- Смятам, че за всичко има причина. Разбирам много добре какво преживя тя след Откритото първенство на САЩ, защото естествено е, след като спечелиш голям турнир, всички да очакват толкова много от теб. И не е лесно да се справиш с това, особено когато си по-млад. Не мисля, че сме подготвени за това. Хубаво това да се случи рано и да преминеш този етап. Важно е да имаш хора около теб, които да те подкрепят.

- Ще се връзва ли трофея от Индиън Уелс с обзавеждането в дома ти?
- Господи, не знам какво се е случило с него. Преди пет години беше много по-малък, но определено съм радостна, че старият трофей ще си има приятел.

ЕМИЛ ЯНЧЕВ