Мариам Кофи е родена в Бадак-Шон, най-недостъпната североизточната провинция на Афганистан. Там, където се срещат Памир и Хиндокуш,на пътя на коприната, земя на вечна зима и сурови нрави. Когато баща й загива, тя е малолетна.
„На 13 години бях дадена от майка ми за женитба. Нямах друг избор. Сега имам 7 деца. Мъжете не ни смятат за равни, но моят съпруг е жив и ме подкрепя в това, което правя”, споделя Мариам Кофи.
Тя е облечена твърде светски за исламската република, защото е член на парламента. В Кабул носи забрадка, но в Бадакшан е длъжна да се забулва с чадор.
„Можеш да станеш член на парламента, ако имаш добра репутация. Моят баща беше известен в родната провинция Бадакшан и това помогна. Знаете и един милион долара да има човек, когато не го познават хората, не може да победи”, обяснява жената.
По повод убийството на жена - кандидат за депутат, застреляна на среща с избиратели, Мириам Кофи коментира, че в политиката няма място за страх.
„Човек не трябва да се страхува да се изправи пред хората, да се среща с тях, за да победи. Но там, къдете мен ме избраха, беше доста опасно. В областта Тахор талибаните са много силни, но аз успях да спечеля изборите срещу тях”, допълва депутатката.
За съжаление талибаните и фундаментализмът отново се завръщат в Афганистан. Висшият религиозен съвет призна официално в свой едикт жените за втора категория хора, а президентът Хамид Карзай подкрепи документа, защото е свързан с изконните религиозни ценности.
Правата на жените бяха записани в закон срещу насилието над жени, но останаха само на хартия, обясни Шафика Хабиби, бивша телевизионна водеща, кандидат за вицепрезидент и председател на най-влиятелната женска организация.
„Например имаме закон за елиминиране на насилието срещу жени, който президентът подписа но не е приложен, защото парламентът не го гласува. Защото, когато беше подписан от президента, нямаше парламент. Периодът беше преди изборите”, казва Хабиби - председател "Нова асоциация на афганистанските жени".
Според нея законът срещу насилието за жените няма да бъде пуснат от фундаменталистите.
„Комисията на жените чака кога ще бъде внесено предложението и да бъде одобрено, а мъжете фундаменталисти се заканиха, че когато бъде внесено в парламента предложението, те ще го отхвърлят. Те са много и има вероятност наистина да го отхвърлят. Има текст в това предложение, който е в услуга на жените и забранява убийствата и наказанията на жени. Как да постъпим като Господ ни е дал права, които жените тук не знаят, че имат”, недоумява афганистанката.
Сега в Кабул има значителен прогрес в сравнение с времето, когато жените са били бити по улиците от религиозната полиция, ако са облечени с друго, освен синя бурка. Много е рядко жени да искат да се снимат по улиците на Кабул, защото ако мъжете им разберат, ще ги пребият.
Има обаче много жени просякини - вдовици, оставени на произвола на съдбата по улиците на Кабул. Без мъж и господар те разчитат само на подаяния от чужденците. Поне 50 хиляди вдовици от войната се изхранват в афганистанския град по този начин.
Според редица проучвания на неправителствени организации 87% от жените в Афганистан са жертва на физически, сексуален или психически тормоз. Повече от половината са оженени насила при уреждане на дългове или спорове между фамилии.
„В провинция Бадакшан имаше момиче с извадено око, изтръгнати нокти, всички медии го предаваха... Беше в родната ми провинция. Ако ми помогнете, ще направя гласа на афганистанските жени да бъде чут по света, ще издавам книга и бих искала да я разпространя и в други държави”, казва Мариам Кофи.
След като не могат да прокарат закона , на жените политици тук им остава само да пишат книги за живота си и да ги издават в други държави, защото афганистанските жени не знаят да четат.
