„Живи сме. Има обир, живи сме” - единствено това чува в телефонната слушалка съпругата на охранителя от обраното инкасо вечерта на 11 април. На следващата сутрин цялата държава коментира дръзкия  удар, при който изчезнаха 2 милиона лева.

Спомените на Красимир Ангелов от онази вечер са кристално ясни. Когато бусът на обирджиите се врязал в инкасото, Красимир и колегата му Калин, помислили, че това е катастрофа. Миг по-късно, охранителят видял маскирани мъже да насочват оръжия към колата с парите. Последвали изстрели.

„Един заляга, друг - прикриваме се. Да не бъдем в полезрението на нападателите”, разказва Красимир.

Той и колегата му Калин, останали заключени в колата, докато маскираните мъже, с полицейски бронежилетки, режат инкасото и вземат парите. Натиснали паник-бутона, но сигналът бил заглушен. Днес Красимир е убеден, че е действал правилно.

Инстинкт

„Човек не може и да мисли, действа по инстинкт. Стоим там, където трябва да бъдем и достъпът да бъде възможно най-труден. Никой нищо не е очаквал. Човек почва да си прехвърля през главата най-различни ситуации, които са могли да се разиграят. В такива моменти човек се вцепенява и не разсъждава. После мисли какво е станало и как е можело да стане по друг начин... Това ни е задачата на нас, ако се случи нещо такова, колкото можем да минимализираме нещата, които се случват”, каза Красимир.

Попитан дали е можело да действат по друг начин, той отговори, че сигурно е могло, че винаги може и по друг начин. Но не и да предотвратят обира. Охранителите нямали право да напускат автомобила.

Десетте минути, през които двата милиона изчезват, текат като вечност за двамата служители.

„Мислехме това да свърши по-възможно най-бързия начин и по възможно най-безболезнения начин. Най-доброто е, че сме живи. Убедихме се, че са заминали, и имаше едно облекчение. Целият момент е еднакво стресиращ - и ударът, и стрелбата, и опитът да разбият автомобила. Стрелбата - това е опит за сплашване и посегателство.

Човек мисли и за парите, и за живота си

Мислиш и за едното и за другото. За нас е важно, че ние по никакъв начин не сме съдействали на тях", казва охранителят.

Признава, че онзи ден е минал за първи път по пътя, между Севлиево и Ловеч, където става обирът. Позовава се на следствената тайна и не казва по чия инструкция колата е минала оттам. Дни по-късно охранителят не спира да мисли за обира. Благодарен е, че е жив.

"Човек не може да не се връща, особено когато остане сам със себе си. Човекът, ако го има, ще мине и ще замине, ако го няма - какво да мине, просто всичко е свършило, край. Надявам се да няма повече такива случаи. Всичко което не ме убива, ме прави по-силен”, споделя Красимир.