Преди броени дни чухме историите на хората от Алепо – несигурни дали ще успеят да дочакат утрешния ден, заклещени в клопката на страха и войната.

Такава е и историята на 28-годишният Мохамед от Сирия, който днес живее в Германия. Приликата между него и останалите хора в клопката на войната е, че и той все още чува звука от падащи бомби, но този път само в съня си.

Мохамед живее в Щутгарт и пристига в Германия по най-опасния маршрут – по вода.

„Градът ми в Сирия не беше нито много голям, нито много малък. Живеехме хубаво. Хората имаха работа, децата имаха шансове за развитие. Аз бях студент по аграрни науки, но не завърших образованието си заради войната”, разказва той.

Животът на Мохамед се променя коренно с началото на войната. Той прекъсва образованието си и се налага да затвори магазина си. „От октомври 2012 г. животът стана сложен. Всеки ден имаше бомби. Групите на Башар Асад и групите срещу Асад се сражаваха всеки ден”, спомня си той.

Лелята на Мохамед все още живее в Сирия, където на ден има между пет и десет бомбардировки. Той ни разказва, че има неща, които просто иска да изтрие от съзнанието си, но призрака на войната продължава да го преследва.

„Самолетите идваха изведнъж. Кръжаха в небето и човек не знаеше къде ще бъдат хвърлени бомбите… Понякога нощем спяхме спокойни и изведнъж чувахме тези шумове. Със семейството ми живеехме на втория етаж и просто слизахме долу, мислехме, че е по-сигурно. Сядахме всички в една стая и се страхувахме, чакахме бомбата да падне върху нас”, спомня си Мохамед.

Мохамед и семейството му заминават за Египет. Разказва ни, че животът в Египет бил труден. Той успява да започне работа като асистент в аптека и въпреки, че работи повече от 12 часа всеки ден, парите не стигат. Тогава решава да замине за Германия и оттам да изпраща пари на семейството си, което остава в Египет.

Мохамед се качва на една от „лодките на смъртта” и по вода се отправя към Сицилия.

„Всички хора знаят колко е опасно това пътуване, но ако бяхме останали в Сирия щяхме да сме мъртви”, казва Мохамед. За опасното пътуване той дава близо 4000 долара.

Според Мохамед пътуването по море от Египет до бреговете на Южна Италия продължава около 4-5 дни, но не и в неговия случай – моторът на лодката му се поврежда в открито море. Всички на лодката – мъже, жени и деца остават без храна и вода далеч от най-близките брегове.

„Децата плачеха, бяха гладни, но мляко нямаше. Ние можехме да не ядем, но с нас бяха около 60-70 деца. Най-малките бяха на 10 дни, най-големите – на 9-10 години”, спомня си Мохамед.

Близо три дни Мохамед не пие вода и не яде, докато италианският Червен кръст не спасява хората в лодката. Казва, че иска да забрави това кошмарно пътуване.

Пътят му продължава през Италия, Франция и Германия. Последната спирка е Щутгарт. Мохамед чака девет месеца за разрешение за престой и паспорт. Веднага след това започва да учи немски и да работи като социален работник в бежански центрове.

Фирмата му обаче затваря врата врати и днес младият мъж се е съсредоточил върху образованието си. Сега Мохамед се подготвя за специално обучение, което ще му помогне да работи в банка. „В момента получавам пари от държавата – бих искал да им благодаря. Тук винаги ни помагат когато имаме нужда”, казва той.

Мохамед не крие, че животът в Германия не е такъв, какъвто се е надявал. От две години не е виждал семейството си, което е останало в Египет. Притеснява се, че там има закон, който забранява бежанци от Сирия да влизат в страната. Казва, че Германия не е неговият дом, защото живее далеч от семейството си.

„Искам да се върна в Сирия, това е една мечта. Ние вярваме в бог и вярваме, че това време не е много далеч”, споделя Мохамед.