Те се казват Иво и Мира. Преди години двамата заминават за Канада и оттогава пътуванията стават част от живота на тях и децата им.

Кристална вода, палми и хиляди девствени плажове – това е тяхното ежедневие.

Преди години страната Канада привлича с безвизовия режим и възможността да посетят всяко едно място, което пожелаят. Намират си работата като шофьори и започват да обикалят Северна Америка на колела. Работата е добре платена и те успяват да си купят къща в Монреал.

Преди година обаче решават, че това не е достатъчно, за да бъде животът им красив и интересен. Така семейството продава цялото имущество и тръгва да обикаля света.

„В момента, в който нещо такова ти влезе в главата, то така си стои винаги. И си викахме в началото това е лудост. После си мислехме чакай малко. Хората го правят... особено в Америка и Канада, като почнахме да ровим и да четем, се оказа, че съвсем не е лудост”, разказва Мира Георгиева.

Купуват яхтата, която се превръща в плаващ дом: „В началото само си мислиш по въпроса. После почваш да мечтаеш, абсолютно се разболяваш по темата и си казваш „Аз това, ако не го направя един ден като съм на смъртното си легло, това ще е най-голямото ми съжаление”.

Пътешествието им започва от Кий Уест, САЩ. Минават през Куба, Мексико, Гватемала, многото острови около Бахамите, а в момента се намират в Тринидад и Тобаго. Маршрутът им се определя от теченията на вятъра.

Денят им започва в ранни зори с различни занимания - тренировки на плажа, волейбол и ... плуване с местните прасета. Когато са на яхтата дори правят кисело мляко заедно.

Заради сезона на ураганите, много пътуващи лодки са принудени да стоят на котва по островите и така се образуват малки общества.

„Децата си имат програми. Обикновено до обяд всички си стоят по лодките и учат, а след обяд ходят да карат сърфове, скачат във водата и така. Примерно във вторник се играе волейбол. В сряда ходят да играят домино. По-възрастните стоят и играят домино... има такива безплатни филми пускат в ресторанта с пица на половин цена”, описва Мира пътешественическия бит..

Семейството се придвижва само с помощта на вятъра, а рисковете при ветроходното плаване въобще не са малко.

Въпреки това, „хубавите моменти са, когато пристигаш на някакво ново място непознато и природата е някак... все едно е от друг свят. Не си виждал такива дървета, такива птици”. Освен това, смятат, че срещата с нови хора е неоценима.

Мира и Иво нямат идея кога ще приключи пътуването им. Сигурни са само, че ще е незабравимо.