Любимият на няколко поколения българи Стефан Данаилов – за въздуха на сцената, карибския кораб на БСП и наградата за цялостно творчество „Аскеер”. Ексклузивно интервю на Антон Хекимян.
Честита награда – „Аскеер” за цялостно творчество.
Благодаря ви от сърце.
Имат ли значение наградите след толкова много?
Аз винаги съм бил привърженик на наградите и когато съм имал възможност, съм давал такива награди като министър.От години фестивалът, който правя в Пловдив - „Сцена на кръстопът”, винаги има и награда за моите колеги актьори, както и за спектаклите. Наградата е хубаво нещо, защото това е признание. Вярно, не очаквах, че толкова бързо ще са минали годините за този тип награда за цялостно творчество, но за мен е по-важно това, че в периодите... Първия „Аскеер” го получих в един много труден за мен момент в живота ми. Това беше 92-а година. И сега се случи така, че получавам пак в един тежък момент за мен – няма какво да крия. Първия път „Аскеер”-ът ми подейства много положително. И се надявам и втория път да се получи същото.
Преживяхте ли и как преживявате този тежък момент?
Като всеки човек. Преживява се. Разбира се, преживявката не се знае докога ще трае, но не е лесно, не е лесно. Особено когато се налага да бъдеш сам със себе си. Тъй като поради заболяването на очите ми, не можех и да чета и сега доста трудно чета. Една телевизия. По някой път тя ти дотяга, но самотата, която и аз търсех, тъй като много мои приятели ме търсеха, искаха да се срещнат с мен, да ме изведат, студентите ми от всички випуски и т. н. Но имах нужда от едно уединение. Това е и трудният момент, разбира се. Но пък от друга страна не е било нещо, което да ме е навело на някакви страшно мъдри мисли за живота и какъв беше. Вървят и добрите спомени, и тъжните.
Когато наградата е за цялостно творчество, има ли го моментът на равносметката, особено когато останете сам?
Аз не съм свършил с тази професия, така че равносметката може би ще предстои някога.
Добре е всеки ден човек да си прави равносметка.
То е хубаво да си прави. Равносметката е дотолкова важна доколкото да знаеш къде си в света, да не се люшнеш някъде, където после няма връщане и да станеш за смях.
Къде сте в света на младите, които гледам тук се щурат покрай Вас в очакване на репетиция?
А, млади, те са вече големи, бяха млади преди две години. Те са да ти кажа едни от радостните моменти, защото друго е да общуваш с млади хора на моята възраст. Е, вярно не мога да се докарам до техния акъл, защото е смешно, колкото и да ми се иска да се вдетинявам.
Гоните ли ги?
Гоня ги, гонитбата е нужно нещо. Аз съм на принципа - в театъра демокрация няма, няма такъв момент театър и демокрация. Не толкова ги гоня, за да се чувстват зле, то е част от това, което им предстои да се случи, защото дисциплината и хигиената на един актьор е много важна за кариерата им.
Чудесно. Говорим за кариера, дисциплина и хигиена. Може ли за едни ваши колеги, които също участват в една пиеса, наречена политика, да говорите същите неща, че има хигиена?
Аз винаги съм се интересувал от политика и по времето на Тодор Живков, и преходите, и всички тия истории, не съм бил равнодушен, интересувал съм се от всички тия истории. Да ти каже честно - промените са много малко от политиците от онова време - как се раждаха, къде отиваха, как се променяха, как си повярваха и как се проваляха. Сега се повтаря същата история.
Все едно и също.
Абсолютно също. Идва отнякъде, повярва си, че е голямата работа - багажът, биографията, СВ-то е много малко на повечето. Изживява се, повярва си и в един момент изчезва.
Нравите обаче са по-други и парите са по-големи.
Как да кажа, аз съм по принцип за това, че човек трябва да има своето самочувствие. То все пак трябва да е базирано на нещо, от тази гледна точка повече ми е общото самочувствие, което лъха от пленарната зала, ама то е неподплатено самочувствие и не е много приятно.
Чистоплътни ли са колегите Ви, с които се срещате, когато отидете все пак?
Аз общувам с много хора от всички почти парламентарни групи. И отношението към мен е малко по-особено, все пак аз съм доайен в това Народно събрание. Усеща се симпатията към мен, тъй като вече два пъти изчезвах, пък се връщах, знаеше се какво ми е състоянието. Аз виждам добрите им черти, защото голяма част от тези хора имат своите добродетели. Това, което казах преди малко, е като предупреждение да внимават, защото след това много боли като изчезнеш.
