„Таксим” – новото име на протеста

След Уолстрийт в Ню Йорк, площадите Синтагма в Атина, Пуерта дел Сол в Мадрид и Тахрир в Кайро, превърнали се последните години в нарицателни на гражданското недоволство срещу различните форми на държавно управление по света, най-новото име на протеста е Таксим в Истанбул.

Централният площад в най-големия град на Турция в продължение на седмица бе арена на безпрецедентни сблъсъци между демонстранти и органи на реда. В резултат на непропорционалната полицейска реакция и злоупотребата със сила само за броени часове скромната екологична демонстрация придоби заплашителни размери, а локалната кауза се възпламени в политически протест с антиправителствени лозунги.

В началото бяха дърветата

Протестът започна в понеделник на 27 май, когато няколко десетки граждани застанаха на пътя на булдозерите, започнали да изкореняват част от 600-те вековни дървета в парка Гези край емблематичния за Истанбул площад Таксим. Тежките машини навлизат в парка – едно от малкото останали зелени пространства в 14-милионния град – заради правителствен проект за урбанизирането на този остров зеленина.

Мястото някога е било арменско гробище, преди да бъде конфискувано и превърнато в парка Гези през 1930-те. Премиерът Ердоган нееднократно е заявявал намерението си да построи там джамия, но по-рано тази година той обяви плана за изграждане на реплика на казарми от Османската епоха и търговски център от частен инвеститор.

Разбрали за началото на строителните работи, група граждани с екологично съзнание, организирали се чрез социалните мрежи, организираха жива верига пред булдозерите и изградиха импровизиран лагер между дърветата, за да ги защитят. Фестивалната атмосфера – йога, барбекю, музика и напевни скандирания „Таксим е наш, Истанбул е наш”, изобщо не предполагаше яростта на последвалите събития.

Полицейският щит на властта

След като в своя реч в сряда, 29 май, премиерът Реджеп Тайип Ердоган потвърди намеренията за застрояването на парка, в ранните часове на четвъртък протестиращите там се събудиха в облаци от сълзотворен газ. Няколко палатки бяха подпалени, а мирните протестиращи бяха изтласкани с водни оръдия от лагера си. Многобройни полицейски служители поставиха заграждения около парка „Гези” и застанаха на пост в съседните улици.

Официална статистика за полицейското присъствие на протеста няма, но според твърденията на очевидци в социалните мрежи униформените многократно превъзхождат по численост протестиращите.

Непропорционалната реакция на властта и прекомерната демонстрация на сила срещу подобни акции традиционно провокират разрастване на протестите. Сценарият в Истанбул не бе изключение, така че отговорността за безредиците не е само на полицаите за бруталната ответна реакция, но и на ръководните органи за преценката на ситуацията.

Срещу тълпите от протестиращи се изправиха множество водни оръдия и бяха хвърлени хиляди гранати сълзотворен газ. Емблема на тези неравностойни сблъсъци стана снимката, разпространена в „Туитър” от агенция Ройтерс, на полицай с противогаз, изстрелващ задушаващата струя в лицето на девойка в червена рокля, която просто стои на тревата пред кордона.

В крайна сметка протестът за парка се увенча с победа. В петък съдът нареди спиране на строителството, докато плановете не бъдат преразгледани. Кметът на Истанбул Кадир Топбаш пък даде пресконференция, на която увери, че зелените площи няма да бъдат застроени. Не стана ясно обаче защо намесата на властите не изпревари кървавите сблъсъци, при които до вечерта в събота бяха ранени повече от 1000 души.

Медийно затъмнение

Въпреки че след Истанбул протестите обхванаха редица други градове в страната, те не бяха отразявани от националните медии в Турция – новината за потушаването на мирния бунт в парка Гези се разпространяваше предимно чрез социалните мрежи. „В петък вечерта (когато напрежението достигна първия си връх – бел. ред.) телевизиите се занимаваха най-вече с Мис Турция,” пише в своя блог Иншанлик Хали, социоложка от Истанбул, която е участвала в събитията от петък насам.

Англоезичното светско издание The Hurriyet Daily News, в събота сутринта съобщаваше за „непропорционалната” реакция на полицията срещу заплахата за обществения ред, превърнала „един скромна и мирна демонстрация в гражданско протестно движение”.

Проислямисткият ежедневник „Заман” писа през уикенда, че ако правителството не се вслуша в протеста на гражданите, казусът с парка Гези може да се окаже решаващ на следващите избори, докато водещата новина за проправителствения вестник „Сабах” бе изказване на премиера Ердоган за тютюнопушенето на обществени места.

В сянката на дърветата

От четвъртък насам протестът в Турция не е за изкоренените дървета на Истанбул, а за изкореняването на демокрацията в страната. Планът за застрояване на парка Гези е симптоматичен за начина на управление на градската среда, който се контролира монополно от правителството.

Съвсем пресен е примерът с проекта за построяване на трети мост над Босфора, който да свързва европейската и азиатската части на Истанбул. Гражданите са недоволни, защото решението е взето без тяхно участие и се опасяват, че мащабното строителство на подобно съоръжение ще има катастрофални екологични последици за задушаващия се от смога мегаполис. В допълнение, обектът ще бъде наречен на името на султан Селим I, който получава прозвището Страшни заради избиването на 40 000 шиити при управлението си в началото на XVI век.

Противоречивата личност, която ще даде името на инфраструктурния проект, води към другите причини за бунт срещу управлението на консервативно-ислямистката Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган, когото много граждани виждат като авторитарен лидер.

Правителството му е обект на много критики заради опитите да наложи „ислямисткия дневен ред” в обществото, за цензурата в медиите и репресиите срещу журналисти, а напоследък и новия закон, който забранява употребата на алкохол на обществени места, както прекомерната строгост на закона срещу тютюнопушенето.

Граждански кръгове в Турция критикуват Ердоган и заради твърдата му позиция срещу режима на президента Башар Асад в Сирия. Местни анализатори отдават на това категорично противопоставяне и серията от нападения във вътрешността на Турция. При последния атентат в град Рейханлъ близо до границата със Сирия загинаха 51 души, а над 100 бяха ранени.

„Турска пролет” или „Окупирай Турция”

Сравненията между вълненията в Истанбул и други протестни движения от последните години са неизбежни. Някои анализатори поставиха събитията в контекста на революциите от Арабското пробуждане, при които едни диктаторски режими в арабски държави бяха свалени, а други направиха спешни реформи, за да останат на власт.

Турция обаче е демократична държава с работещи институции, а премиерът Ердоган е избран пряко от народа. На парламентарните избори през 2002 г. партията му печели 34% от гласовете, през 2007 г. – 47%, а през 2011 г. – почти 50%, което свидетелства, че той още се радва на широка подкрепа сред населението въпреки многохилядните протести и квалификации като „диктатор”.

Министър-председателят дори си позволи нагла шега в „Туитър” късно вечерта в събота, когато написа, че „веднага може да мобилизира 1 000 000 души на митинг в своя подкрепа”, като оцени протестиращите на „едва 100 000 души”.

Турският модел на управление, който съчетава демокрацията и исляма, дори бе сочен като пример за постреволюционно развитие за страните след Арабското пробуждане, към които Ердоган нееднозначно заявяваше подкрепата си.

Макар да има общи черти и с двете движения, протестът в Турция прилича повече на спонтанното „Окупирай” – обикновени хора, предимно от младото поколение, от средната класа и от градовете, настояват за повече демократично участие в управлението на страната си и за по-добър живот. До какво ще доведат сблъсъците им с властта на улицата и в политиката предстои да стане ясно, а те дават заявка да останат на Таксим докато е необходимо.