Изглежда, че полицията вече има устройство, което може да чете регистрационни номера и да провери дали колата е нерегистрирана, застрахована или открадната. Вече знаем, че Агенцията за национална сигурност може да чете на воля страницата във Facebook и търсенията в Google. И изглежда, че почти всяко пазаруване изисква вашия домашен телефонен номер и пощенски код като част от сделката. Така започва анализът на Люис Бийл за CNN, засягащ измеренията на следеното и подслушването по света и общите черти с романа на Джордж Оруел „1984”.

Когато Едуард Сноудън, който в момента е в Русия, разкрива степента, до която агенцията за национална сигурност е стигнала в шпионирането на американците и събирането на данни за телефонни разговори, май не е трябвало да бъде изненадан, продължава Бийл.

Живеем в един свят, който беше прогнозиран от Джордж Оруел в "1984." И това осъзнаване доведе до нови върхове в продажбите на издадения през 1949 антиутопичен роман. Сравненията между романа на Оруел за строго контролираното тоталитарно бъдеще, управлявано от всевиждащия Голям Брат с днешния ден са всъщност доста.

Ето няколко от най-очевидните.

Телекрана - в романа, почти всички обществени и частни места имат големи телевизионни екрани, чрез които пропагандата предава на хората одобрени програми, новини и развлечения. Но те са и двупосочни монитори, които шпионират гражданите личния живот. Днес сайтове като Facebook следят нашите лайкове, а правителства и частни лица проникват в компютрите ни, за да получат каквото искат да узнаят. Тогава това са присъстващите камери за наблюдение, които шпионират обикновения човек, докато той върши ежедневните си дейности.

Безкрайната война - В книгата на Оруел има глобална война, която продължава привидно вечно и както главния герой на книгата Уинстън Смит осъзнава, врагът постоянно се променя. Една седмица сме във война с Ийстазия и приятели с Евразия. Следващата седмица е точно обратното. Трудно е да се разграничат двамата противници, които се използват главно, за да се държи в страх населението на Океания, където Смит живее. Днес и ние имаме така наречената война срещу тероризма, чийто край не се вижда, води до масов страх в обществото, който премахва някои граждански свободи. Врагът обаче е зле дефиниран - може да е навсякъде и никъде.

Двумисъл - романът на Оруел определя това като акт на приемане две взаимно противоречащи си убеждения като правилни. Тя е илюстриран с някои от основните лозунги, използвани от репресивно управление в книгата: "Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила". Казуата е подобна на тази на активисти, които са работили за въвеждане на законодателство за регулиране на клиниките за аборти. Твърдението е, че тези закони са само за защита на здравето на жените, но като ги накрая се затворят вратите на клиниката, то практически жените ще бъдат лишени и от много други здравни услуги.

Новговор – в книгата това е измислен, орязан английски език, който се използва за ограничаване на свободната мисъл. OMG, LMAO, LOL са само част от съкратените начини за предаване на емоции в интернет днес.

Дупка в паметта - това е машина, използвана в книгата за промени или унищожаване на уличаващи или неудобни документи. Унищожителите на хартия са били измислени когато Оруел пише книгата си, но едва ли са били използвани. Концепцията за изтриването на харддиска пък е била още много далечна. Но дупката в паметта предсказва и двете технологии.

Анти-секс лига - това е организация, създадена, за да премахне удоволствието от секса и във възприятията на живеещия в света на Оруел това да стане единствено механична функция за създаване на потомство. Организации, които насърчават въздържание или искат да се забрани контрола на раждаемостта, са модерните версии на този подход.

Какво значи всичко това?, се пита автора на текста.
През 1984 г. Уинстън Смит, след интензивен кръг от "промени в поведението" - да се чете: изтезания, учи да обичаме Големия брат и суровия свят, в който е роден. Прескачайки до днешния ден изглежда сме предали доброволно всякакви свободи и голяма част от нашето право на личен живот. Страховете от тероризъм имат много общо с това, но зашеметяващия напредък в технологиите и вездесъщността на социалните медии, също играят своята роля.

Хората казват, че ако нямам какво да крия, нямам повод за страх и опасения. Факт е обаче, че щом една държавна агенция наблюдава телефонните обаждания на всички, то значи всички сме заподозрени. Това е една от най-плашещите аспекти на съвременното общество.
Още по-страшното е, че сме отишли толкова далеч, че вероятно няма връщане назад. Освен ако не прекараш живота си в хижа в пустошта, извън всякакъв контакт със света, просто няма как правителството да няма информация за нас запазени някъде.

Това означава за съжаление, че всички ние сме Уинстън Смит-овци. И Големият брат е най-модерното наблюдение.