Светослав Иванов, пратеник на bTV в Ирак
Миналата година беше доста тежка за иракчаните. В десетки атентати из територията на цялата държава загинаха хиляди, което напомни на разединеното иракско общество за хаоса, в който потъна страната след американското нахлуване през 2003-а. Подобни детайли обаче все по-рядко влизат в дневния ред на западните медии, много от които изтеглиха кореспондентите си заедно с американската армия през декември 2011-а.
След този момент от Ирак идват предимно обезпокоителни новини за едно общество, което с плахи крачки се опитва да се върне към нормалния живот на фона на несигурност и постоянни заплахи от кървави атаки на етническа и религиозна основа, чрез които различни крайни групи показват своето несъгласие със статуквото.
Сухата статистика показва, че това статукво гарантира икономически растеж, повишаващ се добив и износ на петрол (на фона на спадащ износ в съседен Иран заради санкциите) и масирани чуждестранни инвестиции в кюрдския север.
Сериозната вътрешна нестабилност в централната и южната част на страната, както и в градовете Киркук и Мосул на север, е продиктувана от стария конфликт между шиити и сунити, които с падането на Саддам Хюсейн размениха местата си в управлението на държавата.
В момента властта е в ръцете на шиитите, които въпреки че са малцинство като течение в исляма, доминират в Ирак и Иран. В отговор на изключването си от властта, крайни сунитски групи всяват страх чрез смъртоносни атентати в Багдад и другите големи градове. Те използват все същата тактика – коли бомби, координирани нападения на самоубийци и снайперисти.
Знам какво направи миналото лято...
Кулминацията на кървавите нападения беше в разгара на лятото на 2012-а. На 23 юли в резултат на 32 координирани нападения из целия Ирак загинаха 116 и бяха ранени над 290 души. Офанзивата продължи през октомври и ноември като черната статистика нарасна с над 320 жертви.
Преди по-малко от 24 часа Багдад стана арена на поредната серия атентати, при които загинаха над 20 души.
Отговорността обикновено се поема от различни групи, действащи под шапката на фикционалната „Ислямска държава в Ирак”. Тази безумна организация действа като център за редица групи от терористи, които извършват своите акции в Багдад, Ал Анбар, Киркук и т.н.
Тя възприема себе си като истинска „държава в държавата”, която дори има свой собствен „кабинет в сянка”, който наброява 10 министри.
Когато кацнах за първи път в Ирак през 2007-а, „Ислямска държава в Ирак” беше в зората на своя живот, а гидът ми Хамид, който се надявам да видя отново в следващите дни, ми обясняваше, че „Ал Кайда” е просто модерно течение за лесно манипулируеми бедни радикално настроени младежи, които действат под шапката на „Ислямска държава в Ирак”.
Много от експертите, наблюдаващи Ирак, смятат, че задълбочаването на сирийската криза също оказва пагубно влияние между отношенията между регионалните зависимости между сунити, шиити и кюрди, което още повече нагнетява напрежението в страната.
Без име, без адрес, без номер
На този фон България отново отваря посолство в Багдад. Това, което се знае, е, че новото българско представителство се намира извън тежко охраняваната „Зелена зона”, в която са разположени сградите на държавните институции и големите чуждестранни компании. 10-те квадратни километра в центъра на Багдад са все още най-сериозно охраняваната площ на иракската столица.
Сградата, за която българската държава ще плаща близо 12 хиляди долара месечно, се намира в един от най-скъпите райони на Багдад, до река Тигър, в комплекс с осем други дипломатически мисии, но от съображения за сигурност все още точният адрес не се съобщава. Абсолютно забранени са снимките на мисията ни откъм улицата и входа.
Броят на българския дипломатически персонал също се пази в тайна, както и името на посланика, който много скоро ще поеме управлението на мисията. Местен персонал все още не е назначен, но от България са пристигнали първите служители, които вече работят в Багдад.
„Истина е, че е в Ирак е много опасно, но повярвайте ми, в Афганистан също е страшно, но там посолството не е спирало да работи”, заяви високопоставен служител на МВнР.
Посолство в Багдад, поглед към Ербил
Вероятно голямата цел на българското правителство е да установи по-топли връзки с далеч по-спокойния север, където бизнесът в последните години процъфтява. Като цяло кюрдските градове Ербил и Сюлеймания традиционно са откъснати от случващото се на юг чрез своите милиции „Пешмерга” /”Тези, които вървят срещу смъртта”/.
В последно време централната власт все по-често показва раздразнението си от автономията, която демонстрира управляващия кюрдски елит, доминиран от семейство Барзани, които са политически врагове на ръководителя на централната власт в Ирак – Нури ал Малики.
Стигна се до анулиране на договори за милиарди долари, сключени от местната кюрдска власт с компании от ранга на „Exxonmobil” заради това, че не са минали през Багдад.
Истината е, че не можеш да правиш бизнес на север, ако не покажеш, че признаваш властта на централното правителство, а директната игра с кюрдите е опасна заради риска от обявяване на договорите за нищожни.
Последният високопоставен иракски политик, който дойде в България, беше именно кюрдският лидер Масуд Барзани, който пристигна в София през март 2012 г. с цял пакет възможности за работа в сферата на инфраструктурата, селското стопанство и здравното обслужване. От няколко месеца се говори и за отварянето на клон на българска банка в иракския север, но никой от правителството в София все още не го е казал официално.
Както и да изглеждат перспективите на хартия, осъществяването им на практика е коренно различна тема. България прави първата крачка към своето завръщане в Ирак. Цената ще е висока, работата опасна, а резултатите неясни.
