Днес светът отбелязва 70 години от изкачването на Еверест. На 29 май 1953 г. новозеландският алпинист Едмънд Хилъри и шерпът Тенсинг Норгей стават първите хора, които покоряват върха. След като слизат от него, те са посрещнати като герои. Това се случва с британска експедиция, която е девети алпинистки опит.
Определян като „най-високата планина в света“ през 1850 г., Еверест става обект на интерес по време на "Златния век" на алпинизма, въпреки че височината му поставя под въпрос дали някога може да бъде изкачен. През 1885 г. започва да се говори, че това е възможно да се случи.
Годините на войни по-късно обаче забавят по-сериозните опити.
През 1953 г. новината за покоряването най-високия връх в света е широко отразена в световен мащаб, а "британският" триумф съвпада с деня на коронацията на британската кралица Елизабет.
„Лицето ми е съвършена агония. Подготвили сме два кислородни апарата за старта ни утре сутрин“. Това е последният запис на Андрю Ървайн от 6 юни 1924 г.
Три десетилетия преди успеха на Хилъри и Норгей, той и Джордж Малъри правят опит да изпреварят събитията и да стъпят на покрива на света.
На 8 юни 1924 г. двамата алпинисти обаче са видени за последен път от друг катерач в по-ниските части на върха. Той ги е наблюдавал в изкачването им нагоре, преди облаците да скрият двойката. Никой повече не ги вижда живи.
„Очите ми се заковаха върху малко черно петно, което се местеше. До него друго черно петно се придвижи нагоре по снега. Следваха се едно друго, а след това цялата завладяваща картина изчезна, обвита в облак“, споделя Ноел Одел.
Изчезването на двамата алпинисти се превръща в една от най-големите мистерии на ХХ век. Съвременници на Малъри описват котешката му способност за катерене и способността му да намира и покорява нови и трудни маршрути.
Неговите останки са открити през 1999 г., почти 75 години по-късно. Това носи отговори на някои въпроси, други остават без такива, появяват се и нови питания. Ледената брадва на Ървайн е намерена през 1933 г. на около 8460 метра, но тялото му никога не е открито.
Една от водещите хипотези е, че двамата са приели радикален план за достигане на върха с много реална възможност поне един от тях да го изкачи. Общественият интерес към двамата е голяма.
Андрю Ървайн и Джордж Малори са родени в Англия. Първият е студент по инженерство и отличен гребец, член е на арктическа експедиция на „Мертън Колидж“ до Шпицберген, в Северния ледовит океан. Там той отлично се справя със замръзналата среда. Андрю е забелязан от ръководителя на експедицията - именно Ноел Одел, който тогава е известен алпинист, и го препоръчва на Комитета за Еверест за експедицията през 1924 г.
Така британецът става част от третата експедиция, наричана „нашият експеримент“, тъй като Ървайн не е имал предишен опит в планинското катерене на голяма надморска височина. Има задълбочени познания обаче в кислородните системи.
На 29 февруари 1924 г. той отплава от родния си остров и се впуска в най-голямото начинание в живота си, което се оказва и последно.
Джордж Малъри получава стипендия по математика в Уинчестър Колидж, където започва манията му по катеренето. Той се записва в британската армия и се бие при Сома по време на Първата световна война. След нея става обсебен от връх Еверест. Присъединява се към първата британска експедиция, чиято цел е да открие проходим маршрут до върха.
Въпреки че никога не е пътувал до Хималаите, се превръща във водещ алпинист. През 1922 г. при първия реален опит за изкачването на Еверест, той достига височина от 8326 метра от общите 8848 метра.
Тази експедиция обаче завършва с трагедия - седем носачи, водени от Малъри, загиват в лавина, инцидент, за който британският алпинист е критикуван.
Той решава да се присъедини и към третата експедиция през 1924 г. Преди да отиде, е попитан защо алпинистите се опитват да изкачат Еверест. Тогава британецът казва три от най-известните думи в алпинизма: „Защото е там“.
Когато Малъри се среща с Андрю Ървайн, той вижда в него необходимите знания и способности, които ще помогнат за покоряването на върха. Двамата вземат пълен набор от около 10 кислородни бутилки, които вероятно оставят в различните етапи от изкачването си. По-рано дори е коментирано да се направи атака към върха без допълнителен кислород.
Когато тялото на Малъри е открито през 1999 г., се отваря дебат дали двамата алпинисти не са изкачили върха. Снимка на съпругата на по-възрастният британец, за която той е обещал да остави на върха, липсва, а очилата му за сняг са прибрани в един от джобовете му.
Според някои експерти е възможно той да ги е свалил, защото се е стъмнило, а това означава късно спускане.
Фотоапаратът, с който британците се движат, за да документират изкачването си, също не открит. Това предполага, че той може да е останал в никога неоткрития Анрю Ървайн.
Повече от 20 години след като тялото на Малъри е намерено, дискусиите за покоряването на Еверест през 1924 г. продължават. Според някои британецът е достатъчно силен, за да изкачи върха, според други - това предизвикателство е било прекалено трудно за онова време.
Алпинистите продължават да търсят тялото на Ървайн с надеждата, че ще го открият с фотоапарат, който да даде отговор на въпроса - стъпвал ли е човешки крак на най-високата точка на света преди подвига на Едмънд Хилъри и Тенсинг Норгей през 1953 г.
