През последния четвърт век едно отдалечено кътче в югозападната част на Нова Зеландия е убежище без хищници за застрашени видове, сред които единственият в света нелетящ папагал и гущер, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Остров Чалки, суров, но пищен двумилионен нос в тихоокеанската област Фиордленд, е дом на ендемичния скинк Те Какаху, емблематичното малко петнисто киви и какапо - единственият папагал, който не може да лети и от който се смята, че в дивата природа са останали по-малко от 250 екземпляра, пише Си Ен Ен.
Затова през август 2022 г., когато природозащитниците на острова идентифицират един-единствен екземпляр норка - бозайник, произхождащ от Евразия и Северна Америка, който ловува различни животни и птици, те знаят, че трябва да действат, за да спасят деликатната му екосистема - дори това да струва цяло състояние.
Министерството на опазването на околната среда на страната предприе мащабна акция за биосигурност, включваща експерти по улавяне, кучета, камери за наблюдение, хеликоптери и лодки. Цялата операция отнема 8 месеца.
„Това е едно от най-приоритетните места за биоразнообразие във Фиордленд и е изключително важно да направим всичко възможно, за да защитим уязвимите видове, които живеят там“, казва участник в мега операцията.
Миналия месец годишният преглед, публикуван от комисията по околна среда на новозеландския парламент, разкри цената на мисията по залавянето на норката: близо половин милион новозеландски долара (около 300 000 долара).
Социалните мрежи питат: „Ракети ли са използвани, за да се хване норката?“
Цифрата повдигна коментари в социалните медии, като един потребител на X заяви: „Аз съм за защитата на застрашените животни, но по дяволите, как?“
Междувременно дясната група за натиск Съюзът на данъкоплатците на Нова Зеландия попита: „Какво са използвали, за да я убият - ракети?“
Служителите обаче защитиха разходите
„Бездействието щеше да е по-скъпо - с потенциално опустошително въздействие върху нелетящия папагал“, каза Аарон Флеминг, оперативен директор в екоминистерството за Южния южен остров.
„Щяхме да се сблъскаме с необходимостта да извозваме какапо от острова с огромни разходи. А ние няма къде другаде да ги настаним. Алтернативната цена на това, че не сме уловили норката, щеше да бъде в милиони“, допълва той.
Заедно с други хищници, в края на XIX в. в Нова Зеландия са внесени лалугери, за да се контролират зайците, които унищожават овчите пасища, но според Министерството на околната среда и водите те са оказали опустошително въздействие върху уникалната орнитология на страната и са допринесли за изчезването на няколко подвида.
Според министерството в Нова Зеландия в резултат на интродуцирани хищници годишно загиват около 25 милиона местни птици, а около 4000 местни вида са застрашени или изложени на риск от изчезване.
В стремежа си да ги защити Нова Зеландия е похарчила над 300 млн. долара от 2016 г. насам, преследвайки целта си да се превърне в страна, свободна от хищници, целта е това да се случи до 2050 г.
В рамките на програмата правителството планира да изкорени плъховете, опосумите (торбести животни, произхождащи от Австралия), както и норките.
Последната е малък, енергичен и много ефикасен убиец на местните птици и гущери в храсталаците, казва Каролин М. Кинг, почетен професор в Университета на Уайкато, която е писала за норките и заплахата, която представлява за крайбрежните резервати.
Те са достатъчно малки, за да влязат в дупките на зайци и плъхове или дори в куполните гнезда на малки птици, като са и достатъчно хитри, добави тя.
Те умеят и да плуват
Кинг казва, че при едно проучване на малка група норки е установено, че почти половината от тях са плували без прекъсване „повече от час“, което предполага „постоянен риск от периодични посещения или нашествия на норки“ на острови в радиус от 3 до 5 километра от брега на континента.
Това включва и остров Чалки
"Възможно е да е доплувал до острова или да се е качил на плаващи дървета", казва Флеминг от Службата за контрол на околната среда за станалия печално известен нарушител.
По данни на екоминистерството остров Чалки и съседните острови Пасаж са свободни от хищници от 1999 г. насам след първата в историята кампания за изкореняване на лалугери.