Засаждането на дървета на грешни места може да влоши глобалното затопляне

Известен факт е, че колкото повече засадени дървета има, толкова повече се забавя глобалното затопляне. Това е така поради способността на дърветата да съхраняват големи количества въглерод от атмосферата. Международна група учени обаче откриват, че засаждането на дървета във високи географски ширини по-скоро ще ускори глобалното затопляне, пише в списанието Nature Geosciencе.

Тъй като климатът продължава да се затопля, засаждането на дървета става възможно на все по-северни райони. Въпреки това, ако дърветата са засадени на грешни места - като обезлесна тундра и край блата - те могат да влошат глобалното затопляне, пише в научния сайт Phys.org.

Според водещият автор на статията - Йепе Кристенсен, характеристиките на арктическите и субарктическите екосистеми ги правят неподходящи за засаждане на дървета за смекчаване на климата.

„Почвите там съхраняват повече въглерод от цялата растителност на Земята. Те са уязвими към смущения, като култивиране за горско или селско стопанство, но също и при проникване на корените на дърветата. Полупостоянната дневна светлина през пролетта и началото на лятото, когато снегът все още покрива земята, също прави енергийния баланс в този регион е изключително чувствителен, тъй като зелените и кафявите дървета поемат повече топлина от слънцето, отколкото белия сняг“, обяснява Кристенсен. 

Освен това регионите около Северния полюс в Северна Америка, Азия и Скандинавския полуостров са предразположени към горски пожари и суши – които убиват растителността, а изменението на климата прави тези смущения едновременно по-чести и по-тежки.

Според изследователите засаждането на дървета на високи географски ширини е отличен пример за климатично решение с желан ефект в един контекст, но обратен ефект в друг.

Снимка: iStock

„Дебатът за климата е много фокусиран върху въглерода, тъй като основният начин, по който хората са променили климата на Земята през миналия век, е чрез парниковите газове. Но в основата си изменението на климата е резултат от това колко слънчева енергия, навлизаща в атмосферата, остава и колко излиза“, обяснява  Кристенсен.

Парниковите газове са важен определящ фактор за това колко топлина може да излезе от атмосферата на нашата планета. Изследователите обаче казват, че на високи географски ширини слънчевата светлина, която се отразява обратно в космоса, може да се окаже по-важна от съхранението на въглерод за общия енергиен баланс.