„Хонконг е Китай. Ако кажеш обратното, те пращат в затвора” – така започва разказът ни по „Скайп”. Ще я наречем Анджи, защото по силата на новия закон в родината ѝ, казаното от нея може да ѝ коства свободата. Тя е студентка, една от хилядите, които участват в протестите срещу спорните текстове.
Днес полицията нарече случилото се там „бунт”, в който граждани вече биват арестувани, а много други са с наранявания от гумени куршуми, палки, сълзотворен газ или лютив спрей.
Защо поемат този риск? Гражданите на Хонконг не приемат прокаран от правителството законопроект, който разрешава екстрадирането на местни жители в Китай.
Когато властта не пита
Според Анджи и останалите демонстранти властта не им дава достатъчно време да решат въпроса по мирен начин. Смятат, че управляващите не се интересуват от мнението на хората за това какво е правилно и какво – не. Особено когато става дума за законов текст, който може да застраши правата на всички граждани.
„Винаги съм чувствала, че Хонконг е място, където може да изразяваш свободно мнението си по всякакви въпроси: политика, социални въпроси, всичко. Но след днес, ние сме толкова изплашени. Сега трябва да внимаваме какво публикуваме. Трябва да трием редовно съобщенията си или списъците с посетени сайтове, за да не бъдем проследени”, споделя Анджи.
Това се отнася не само за местните жители, а за всеки един човек, който се намира на територията на Хонконг в този момент. Професията или националността не са гаранция, стига да си заподозрян в някакво, дори и най- незначително престъпление.
Все едно половин София е на улицата
Самият протест започва в социалните мрежи, което и обяснява факта, че в бунта участват предимно млади хора. Това потвърждава и Димитър Андонов, който живее там от няколко години. Българинът коментира, че самият той не присъства на протестите, но напрежението се усеща почти навсякъде.
Той обяснява, че новите правила за екстрадиция са такива, че могат да засегнат както местните, така и чужденците. Даже и да е несправедливо.
„И, в действителност, да, плашещо е. Когато си в метрото виждаш как един милион хора действителност протестират. Това е като половин София да излезе на улицата”, разказва Митко.
Той не е единственият ни сънародник в Хонконг. Там съществува истинско българско общество, макар и неголямо.
Битката продължава
Целта на всички и днес е ясна – законопроектът за екстрадиция да не влиза в сила и ръководителят на администрацията на автономен район Хонконг, Кари Лам, да бъде уволнена.
В същото време, органите на реда също не отстъпват. „Полицията чака този момент от дълго време. Тяхната добра подготовка и обещание от страна на властимащите за по-високи постове, ги тласка към това да си вършат работата добре. Може би твърде добре”, споделя Анджи.
Тя иска и българите да знаят какво се случва в далечен Хонконг: „Как нашето правителство може да бъде толкова жестоко и да позволява полицията да постъпва с нас по този начин. Трябва да кажа, че ние сме група от мирни демонстранти, които просто се опитват да защитят родната си земя”.
Митко също отбелязва, че Хонконг е един от най-безопасните градове: „Хората са много миролюбиви и просто това е нещо, което се не случва всеки ден. Последно през 97-ма се е случило нещо такова”.
Преди две десетилетия на Хонконг са обещани петдесет години свобода преди окончателното му сливане с Китай. Макар и идването на порядките от Пекин да е неизбежно, това не означава, че гражданите са готови да приемат подобни извънредни и според тях излишни мерки.
„Ние не искаме Хонконг да се превърне в Китай”, категорична е Анджи, която днес отново ще протестира.
