Първият пациент в света, подложен на мозъчна операция с помощта на изкуствен интелект в реално време, успешно е претърпял отстраняване на тумора.
Рис Хибърт, баща на две деца от Бедфордшър, е можел да загуби зрението си, ако не беше претърпял операцията, съобщиха хирурзи от University College London Hospital.
Инструментът с изкуствен интелект анализирал видеосигнала от операцията в реално време и давал насоки на хирурзите как да избегнат важни, но скрити кръвоносни съдове и нерви в мозъка. Това им позволило безопасно да отстранят възможно най-голяма част от тумора.
„От гледна точка на безопасността на пациента виждам огромната полза. В главата ни няма пътни знаци“, казва Хибърт, цитиран от BBC.
До преди 18 месеца 48-годишният Хибърт, който работи като мениджър „Обслужване на клиенти“, бил в добро здраве и всяка обедна почивка излизал на разходка от около 3 километра.
Именно по време на една от тези разходки той загубил съзнание и започнал да получава гърчове на улицата.
Скенер на мозъка показал, че има 11-милиметров доброкачествен тумор, който расте върху хипофизата – орган с размер приблизително колкото топче, разположен в основата на черепа.
Хипофизата отделя жизненоважни хормони, които участват в процеси като растежа, метаболизма и регулирането на кръвното налягане и телесната температура.
Особено важно е, че тя се намира в непосредствена близост до каротидните артерии – основни кръвоносни съдове, които снабдяват мозъка с кръв – както и до зрителните нерви, които контролират зрението.
С нарастването на тумора той започнал да притиска зрителните нерви и периферното зрение на Хибърт се стеснило.
Силна умора и замайване
Макар че в началото не се налагала незабавна операция, Хибърт започнал да се спъва в различни предмети, чувствал се изключително уморен и често му се завивало свят.
„През всичките 18 години от семейния ми живот винаги съм ставал от леглото и съм правел на жена ми чаша кафе“, разказва Хибърт. „И нямаше да позволя на този тумор да спре това.“
Той казва, че най-сериозно са били засегнати емоционалното и психологическото му състояние.
„Макар че много хора любезно предлагаха да ми помогнат, човек не иска да бъде в тежест на другите“, добавя той.
Когато хирурзите му предложили да стане първият човек, подложен на операция с помощта на специално разработения от тях инструмент с изкуствен интелект, той не се поколебал.
Свързана новина
„Ако пациентите не са готови да участват в изследвания, как лекарите някога ще могат да се учат и как медицината ще може да се развива?“, казва той.
Операцията включвала въвеждането през носа на ендоскоп – тънка камера, прикрепена към дълъг инструмент – до основата на черепа.
В този момент туморът се намирал в близост до важни структури, но бил скрит зад слоеве кост и здрава мембрана.
Определянето на най-безопасното място за отстраняването му не било лесна задача, особено защото анатомията се различава при отделните хора.
Процентът на усложненията варира, но съществувал риск от 25 до 50% туморът да не бъде отстранен напълно, както и риск между 0,5 и 2% да бъде увреден голям кръвоносен съд.
Именно тук се намесил изкуственият интелект.
„Хирургичен ChatGPT“
На втори екран системата анализирала видеосигнала от операцията в реално време, проследявала хирургическите инструменти и маркирала зоните, в които най-вероятно се намират кръвоносните съдове и нервите. Така тя посочвала местата, където отстраняването на тумора е най-безопасно.
Технологията наподобява системите за лицево разпознаване в мобилните телефони, но вместо лица разпознава важни и често скрити анатомични структури.
Средностатистическият хирург във Великобритания извършва около 10 до 20 подобни операции годишно, като разчита на изследванията и скенерите, направени преди операцията, за да се запознае с анатомията на конкретния пациент.
Изследователите обучили и тествали системата с изкуствен интелект върху стотици видеозаписи от операции за отстраняване на тумори на хипофизата. На всеки видеозапис специалистите внимателно очертавали кръвоносните съдове и нервите, за да помогнат на системата да събере необходимите данни и постепенно да започне да „разпознава“ най-важните структури.
„Тя е обучена с повече операции, отколкото повечето хирурзи виждат или извършват през целия си живот, и може да действа като втора двойка експертни очи“, казва проф. Хани Маркъс, който е участвал в извършването на процедурата.
За разлика от други експериментални инструменти с изкуствен интелект, тази система работи в реално време, допълва той.
Екипът подчертава, че изкуственият интелект единствено подпомага лекарите и че хирурзите запазват пълен контрол върху операцията.
Дългосрочната им цел е да разработят своеобразен „ChatGPT за хирурзи“, който да представлява „още един експерт в операционната, към когото те могат да се обърнат за съвет, ако поискат – или да пренебрегнат съвета му, ако не са съгласни с него“, казва проф. Маркъс.
Проектът е финансиран от Националния институт за здравни и медицински изследвания на Великобритания и Google. В продължение на години екипът е разработвал и тествал технологията в лабораторни условия.
Изследователите са доволни от първите резултати при реална хирургична операция и вече работят по по-мащабно клинично изпитване.
„Това ми върна живота“
„Когато отворих очи след операцията, имах чувството, че виждам на 360 градуса. Не бях виждал толкова ясно от една година“, разказва Хибърт.
През осемте седмици след операцията той забелязал, че зрението му се подобрява на всеки няколко дни.
„Върна ми се и енергията, а всички странични ефекти, от които страдах преди операцията, изчезнаха.
Това ми върна живота.“
Министърът на здравеопазването и иновациите Джеймс Фрит заяви, че е доволен, че Рис Хибърт е успял да претърпи „животопроменяща операция“ като част от финансирано от правителството научно изследване.
„Изкуственият интелект се нуждае от подходящи гаранции за безопасност и ние винаги ще гарантираме, че сигурността се приема сериозно.
Но също така ще гарантираме, че се възползваме от възможностите, които той предоставя“, добави той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
