За първи път дрон провежда успешна мисия край Северния полюс. Целта ѝ е да помогне в борбата с глобалното затопляне и топенето на ледовете, според „Блумбърг грийн“.
Сензори на устройството ще правят оценка на слънчевата светлина, която се отразява от леда. Тези измервания, наричани още албедо, характеризират отразителната способност на повърхностите, като се базират на съотношението отразена слънчева радиация към постъпила радиация.
Тези данни са важни за учените, които изследват колко слънчева радиация е погълната от Земята и колко се отразява обратно в атмосферата. Това е една от големите загадки, разрешаването на която ще позволи по-точното предвиждане на топенето на ледовете и повишаването на нивото на океана.
Едно от основните предизвикателства пред изследователската мисия на дрона са суровите метеорологични условия в най-северната част на планетата. Екип от инженери е проектирал сложната навигационна система на устройството, а двамата отговорни учени са се обучавали месеци наред за полета във Финландския метеорологичен институт.
Друга трудност пред мисията е фактът, че дронове и хеликоптери обикновено имат затруднения да прелитат близо до Северния полюс. Причината е, че сателитите, участващи в навигационните системи, дават грешки в крайните северни области.
Роберта Пиразини и Хенна-Риита Ханнула са двете изследователки, които се присъединиха към най-голямата арктическа експедиция на ледоразбивача „Поларщерн“ за едногодишна мисия. За да поддържат форма в седмиците, преди да стъпят на ледовете край Северния полюс, учените разполагат с миниатюрен дрон, с който да летят в каютата си.
Горещи ледове
Северната полярна шапка се затопля около три пъти по-бързо от останалата част на планетата. Това води до разрушаване на ключови екосистеми и в дългосрочен план може да доведе до значително повишаване на нивото на Световния океан, което да застраши крайбрежията.
Ледовете на Северния ледовит океан обикновено се топят през лятото и отново замръзват през зимата. През септември обаче ледниците се свиха до най-ниското ниво от воденето на статистиката през 1979 г.
Рекордно високи температури, които достигнаха 37 градуса по Целзий, бяха измерени и в арктическата част на Сибир през първата половина на годината. Това допълнително затруднява повторното замръзване на северните води.
