Научен модел предвижда първото арктическо лято без лед да бъде след само 15 години, през 2035 г. За последно това явление е наблюдавано през 130 хиляди години.
Математически модели на изследването на Британското арктическо проучване са на основата на исторически данни за климата, събрани от химически следи, открити в лед, скали и седименти. Новият модел използва като аналог периода отпреди 130 хиляди години, познат като последния междуледников период.
„Ще имаме все по-малко и по-малко време да се подготвим за това, а още по-малко време за действие, ако искаме да направим нещо по въпроса“, коментира експертът по моделиране на земните процеси Мария-Виториа Гарино, участвал в изследването пред „Блумбърг“.
Новото проучване предупреждава за избързването на ефектите на глобалното затопляне спрямо предишни прогнози. За да се стигне до стопяването на ледовете преди 130 000 години, средната температура е била с 3 градуса по-висока. Смята се, че от зората на индустриалната епоха до наши дни затоплянето е в рамките на около 1 градус, но в Арктика този процес се развива два пъти по-бързо в сравнение с останалата част на планетата. Освен това, през последните 13 години са били и тези най-малко лед, плаващ в Северния ледовит океан – поне от началото на статистиката през 1979 г.
Въпреки че мнозинството от учени, участващи в дебата за ускореното глобално затопляне, са съгласни с резултатите, има и такива, които разчитат на статистическата грешка и задържането на леда за по-дълго. Други пък подкрепят версията, че събитие като изригването на вулкан може да отдели достатъчно голям облак прах, който да закрие слънцето и да понижи температурата, като така отложи прогнозата за 2035 г.
Ако глобалното затопляне, обаче, стопи ледените шапки, то тогава познатите сателитни снимки на Земята със сини океани, зелени гори и бели полюси няма да бъдат актуални. Ще се промени коренно балансът в природата в глобален мащаб заради повишението на нивата на океаните, промените в климатичните пояси, изчезването на животински видове и т.н.
