Бюджетният пакт на ЕС е факт, но не неоспорим. Бъдещето на споразумението за фискално дисциплиниране на Евросъюза ще зависи от политическата съдба на сегашните лидери в Брюксел и ключови европейски столици.
Сигнал за тази възможност (или заплаха) е заканата на главния претендент на предстоящите избори за държавен глава във Франция, че няма да ратифицира пакта, ако той не бъде придружен със солидна стратегия за икономически растеж. Според сондажите във Франция шансовете на социалиста Франсоа Оланд да бъде избран за президент са по-големи от тези на президента Никола Саркози да запази поста си.
Позицията на Оланд бе огласена от Жан-Марк Еро, лидер на социалистите във френския парламент, предаде Франс прес. По думите му Париж ще търси значителни отстъпки и предоговаряне на пакта.
Ако прогнозите за изхода от президентския вот на 22 април се сбъднат това може да охлади отношенията на Франция с партньорите в ЕС, най-вече с Германия, която е основна движеща сила зад затягането на финансовата дисциплина на страните-членки.
Междувременно германското правителство стартира процеса на ратификация на договора. Кабинетът на канцлера Ангела Меркел обаче се нуждае от подкрепата на опозицията в Бундестага, за да завърши започнатото. Най-малко две трети от депутатите трябва да се съгласят с правителството, за да бъде ратифициран фискалния пакт.
Преди седмица лидерите на 25 страни от ЕС подписаха новия договор за укрепване на националните бюджети. Очаквано Великобритания и Чехия се въздържаха.
Фискалният пакт предвижда инкорпорирането на „златното правило” за бюджетно равновесие в националното законодателство на всяка от страните по договора. Целта му е да бъдат избегнати бъдещи финансови сътресения като настоящата криза и да бъдат овладени държавните разходи, нещо за което настоява Берлин.
Според противниците му обаче това ограничава способността на правителствата да катализират стопански ръст чрез държавни разходи.
