Джеймс Бюканън Дюк или просто Бък Дюк е спряган за главния виновник за смъртта на над 100 милиона души, като не само помогнал за изобретяване на днешната цигара, но и бил пионер в популяризирането и дистрибуцията на системи, които спомогнали за успешното й развитие.
Малка, безобидна, дълга едва осем сантиметра –цигарата се явява най-злочестият масов продукт на ХХ век, като през 2000 г. е изчислено, че над 1,1 милиона души умират годишно от рак на белия дроб. В 85% от случаите, причината е именно тютюнопушенето.
През 1880, когато е едва на 24 години, Дюк навлиза в т.нар. пазарна ниша на бизнеса с тютюн с готово свити цигари. Малка група хора от Дърам, Северна Каролина, свиват ръчно цигарите „Херцогът на Дърам”, запечатвайки краищата им.
Две години по-късно пред Дюк изниква благоприятна възможност. Той започва да работи съвместно с млад механик на име Джеймс Бонсак, според който производството на цигари може да се механизира. Дюк се убеждава, че хората биха се наслаждавали на перфектно свитите, машинно направени симетрични цигари.
Машината на Бонсак се оказва революционна за тютюневата индустрия.
„Тя изрязвала цигарите в подходяща дължина с помощта на въртящите се остриета”, разказва Робърт Проктор от университета в Станфорд. Отвореният край на получения продукт се обработвал с добавки като глицерин, захар, меласа и химикали, които да предотвратят изсъхването му.
Поддържането на влажността на цигарата не било единственото предимство на изобретението на Дюк. Докато момичетата във фабриката свивали по едва 200 цигари на смяна, новата машина произвеждала 120 000 на ден, което се равнява на една пета от американското потребление по онова време.
Проблемът се изразявал в това, че са се правили повече цигари, отколкото можели да продадат. Решението се криело в рекламата и маркетинга. Дюк спонсорирал състезания, като раздавал безплатно цигарите си на конкурси по красота и поставял реклами в първите списания.
Осъзнавайки, че правилното лансирането е на продукта е от също толкова голяма значимост, колкото неговата направа, през 1889, Дюк сам похарчил над 800 000 долара за реклама, което се равнява на 25 милиона днешни пари.
Бонсак запазил патента за изобретението си, но предложил на Дюк 30% от пазарния дял, заради подкрепата оказана му за развитието на проекта.
Конкурентното предимство, съчетано с благоприятното лансиране на продукта били ключ към ранния успех на Бък Дюк, като самия той очаквал на хората да им допаднат цигарите произведени чрез машина. Те имал модерен вид, като в допълнение били по-хигиенични. В една реклама се подчертавало, че за направата на цигари във фабриката си служели с ръце и слюнка.
Независимо от факта, че консумацията на цигари в САЩ се увеличила четворно за последните 15 години до 1900, тютюнът продължавал да бъде сдъвкван и пушен през лули и пури.
Дюк намерил приложение на модерната цигара, на места, където не се позволявало пушенето на лули и пури, като например в бални зали и ресторанти. Лекотата, с която можела да бъде запалена една цигара и да продължи да гори, за разлика от лулата, прави иновационния продукт предпочитан за кафе-паузите в модерния градски живот.
„Цигарата се е използвала по съвсем различен начин”, твърди Проктър. „ ...и била по-лека - една от най-големите иронии. Цигарите се промотирали като по-безопасни от пурите, защото все пак били „само малки пури”.
Противно на историята
Вече сме наясно, че се употребата на цигари води до много по-голяма зависимост от употребата на пури. Самият факт, че вдишваме дима от цигарата, което не е характерно за пурите, прави новата мода много по-опасна. Корелация с рака на белия дроб обаче не е правена до 1930-те.
Цигарите дълго време са препоръчвани като полезни за здравето. Те са били изброявани във фармацевтичните енциклопедии до 1906 г и предписвани от доктори за кашлица, настинка и туберкулоза (заболяване, което Световната Здравна Организация сега свързва с употребата на тютюн).
Движението против цигарите започва в началото на 1900, но касаело повече моралната гледната точка, отколкото здравето. Нарастването на броя пушачи сред жените и децата се считало като морален упадък на обществото. Цигарите са забранени в 16 различни американски щата между 1890г. и 1927 г.
Обхватът на цигарите продължава да се разширява и в днешния свят. Въпреки, че пушенето в заможните части намалява, търсенето на отрасъла в развиващите се страни се увеличава с 3,4 % годишно, което говори за общ ръст в потреблението.
Световната Здравна Организация предупреждава, че ако не се вземат превантивни мерки, в следващите 30 години -100 милиона души ще станат жертва на болести причинени от тютюна, което надвишава общия брой на починалите от СПИН, туберкулоза, катастрофи и самоубийства.
Можем ли обаче да виним Бък Дюк за всичко това? Все пак никой не е принуждаван да пуши, въпреки, че тези, които решат да откажат цигарите започват се сблъскват с трудности.
За тези, които са неспособни да отчетат делата на Дюк като положителни, той е дарил над 100 милиона долара на колежа „Тринити” в Дърам, Северна Каролина, който през 1924 г. е преименуван на негово име.
Щяха ли американците все още да дъвчат тютюн днес, ако не беше Бък Дюк?
Джордан Гудман, авторът на „Историята на тютюна” вярва, че механичното производството на цигари е било неизбежно. Като изобретението на Бонсак съществували и други подобни и ако Дюк, не се е бил възползвал от възможността, друг бизнесмен е щял да го стори.
„Той е герой и злодей същевременно. В разбирането за маркетинг, човешка психика, ценообразуване и реклама Бък Дюк е бил герой, а не злодей.”, заявява Гудман.
Въпреки постиженията на Дюк в масовата продукция и глобализацията, легенда му винаги ще бъде съпровождана от противоречията свързани с неговото творение.
„Той накара света да пуши цигари”, заключва Гудман, „като това е цигарата, оказала се проблемът на 20-и век.”
Текстът е по материали на Би Би Си
