Според доклад на Световната банка Ливан е в една от най-тежките икономически кризи в света за последните 150 години. Проблемите, започнали през 2019 г., се задълбочиха в следствие на пандемията и експлозията на пристанището в Бейрут миналото лято.
Текущите икономически проблеми се придружават от социална нестабилност, тъй като националната фрагментация продължава да измъчва страната.
Икономическата ситуация е придружена и от борба за власт между президента и министър-председателя на страната. След експлозията в Бейрут целият кабинет на Ливан подаде оставка. През десетте месеца след това драматично събитие новоназначеният премиер Саад Харири и президентът Мишел Аун не успяха да работят заедно и да назначат нови членове на кабинета.
Бензинът и субсидиите
В много отношения Ливан разчита на внос, затова и много продукти са субсидирани - сред които брашното, лекарствата и бензинът. Субсидиите струват на правителството шест милиарда долара годишно. Около половината досега се даваха за субсидии за горива. Именно те поддържат бензина в Ливан на достъпни цени, но правителството, което е затруднено с парите си, вече не може да плаща за тях и трябва да запази финансовите си резерви.
По бензиностанциите се извиват километрични опашки, на които хората чакат с часове, за да си купят малкото количество гориво, което им е разрешено наведнъж.
Без гориво електроцентралите не могат да работят, което води до все по-чести спирания на електроснабдяването.
Почти три десетилетия ливанските домакинства се примиряват с ежедневните прекъсвания на електрозахранването, които в Бейрут продължават по три часа, въпреки че в други райони обикновено са по-дълги. Тези, които могат да си го позволят, плащат на частни доставчици на генератори за допълнително захранване.
В продължение на повече от десетилетие ливанските власти обещават мащабни структурни реформи, които да осигурят непрекъснато електричество и да спрат разхищението на публичните финанси, но поне за момента, такива липсват.
Образование в колапс
Поради постоянното прекъсване на електрозахранването и Wi-Fi връзките, онлайн обучението е истинско предизвикателство. Освен това финансовата криза принуждава много родители да местят децата си от частни в държавни училища.
Университетите също са засегнати – все повече студенти се завръщат от чужбина, защото родителите им не могат да си позволят разходите за обучение там, а тези, които все още могат да си позволят таксите, срещат друг проблем – банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и все още не е ясно дали това ще бъде разрешено в близко бъдеще. Наблюдава се и обратният процес - все повече квалифицирани кадри напускат страната, защото не могат да си намерят работа и адекватни доходи. В момента четирима от всеки десет души в Ливан са без работа, много предприятия са затворени, а много хора нямат достъп до банковите си сметки.
