Нападенията срещу служители, участващи в мобилизацията в Украйна, се увеличават на фона на продължаващата война с Русия и задълбочаващия се недостиг на военни. В същото време расте и броят на сигналите за насилие от страна на самите наборни комисии.
Васил Крупич се сражава за Украйна. Той разказва за ужасяващите боеве в източния регион Донбас, където като картечар е оцелявал под непрестанния натиск на руските войски - понякога молейки се, понякога плачейки.
Но през декември миналата година, когато вече служел в тила, Крупич бил нападнат не от руски войници, а от свои сънародници, докато участвал в издирването на мъже, укриващи се от мобилизация, пише Би Би Си.
По думите му двама мъже отказали да покажат документите си и побягнали. Когато патрулът ги подгонил, Крупич бил жестоко пребит с метален лост. След нападението прекарал 6 седмици в болница.
„Счупи ми ребро. Лежах на земята и не можех да дишам“, разказва ветеранът в интервю.
„За какво се бихме, ако сега войниците могат да бъдат пребивани?“, попита той.
Нападенията стават все по-чести
Военният омбудсман на Украйна твърди, че подобни нападения вече са редовно явление и сериозен проблем, докато страната се опитва да мобилизира достатъчно мъже за петата година от пълномащабната руска инвазия.
Темата рядко се обсъжда публично, тъй като мнозина се опасяват, че подобни истории могат да бъдат използвани от руската пропаганда.
Последният доклад на Националната полиция обаче отчита над 600 нападения срещу служители по мобилизацията до момента и предупреждава, че агресията срещу тях става все по-заплашителна.
Първият сериозен сигнал за ескалацията дойде през април, когато няколко служители бяха намушкани с нож, а един от тях загина. По-рано този месец в Лвов около 200 протестиращи обкръжиха служители, опитващи се да задържат мъж, заподозрян, че се укрива от мобилизация, след което потрошиха и преобърнаха служебния им автомобил.
Инцидентът предизвика широк обществен отзвук, а президентът Володимир Зеленски осъди насилието срещу военни.
Междувременно решението му да освободи министъра на отбраната Михайло Фьодоров след разногласия с главнокомандващия на украинската армия поставя под въпрос усилията за реформа на мобилизационната система.
„Бусификация“ - нов термин в Украйна
Причините за общественото недоволство са различни - от страха да бъдеш изпратен на фронта, където почти всеки вече познава загинал или тежко ранен, до нежеланието хората да се включат във война без ясен край.
Последната по-масова вълна от доброволци беше в края на 2023 г., когато Украйна започна контранастъплението си в югоизточната част на страната. След това ентусиазмът рязко намаля.
Опозиционният депутат Олександър Гончаренко нарича последвалия период „етап на брутална мобилизация“.
„Тези служители преследват хора по улиците и понякога използват доста насилствени методи“, казва той.
„Насилието поражда насилие. Това е огромен проблем и ще става още по-сериозен“, смята той.
Военният анализатор Иван Ступак е на същото мнение.
„Започнахме да изпитваме остър недостиг на хора на фронта заради постоянните загуби. Командването трябваше да ги компенсира и така започна т.нар. „бусификация“, обяснява той.
Така украинците наричат мобилните патрули, при които мъже биват качвани в микробуси и изпращани за мобилизация.
„Когато са нужни още 5000 души, започват да ги събират по улиците. Ако някой откаже, често се стига до сбивания“, казва Ступак.
Обвинения и срещу мобилизационните екипи
За всяка история за нападнат служител има и разкази за насилие, извършено от представители на мобилизационните комисии.
Комисарят по правата на човека в Украйна е регистрирал над 6000 жалби през миналата година - двойно повече спрямо 2024 г. Те включват сигнали за физическо насилие, незаконно задържане и лоши условия в центровете за мобилизация.
Сред подалите жалба е университетският преподавател Кирило Огдански, който е освободен от военна служба.
Той разказва, че през ноември миналата година в град Днипро към него се приближил цивилен мъж, поискал да провери документите му за мобилизация и впоследствие го нападнал.
„Един от тях изби телефона от ръката ми, а двама други ме блъснаха в микробуса. Когато попитах какво става, единият започна да ме удря по главата. Нанесе ми няколко удара в носа“, разказва Огдански.
По думите му бил заплашен, че веднага ще бъде изпратен на фронта. „Каза ми: „Мога да се обадя на командира и ще заминеш за Покровск.“
Вместо това преподавателят прекарал 2 седмици в болница със съмнения за травма на врата и тежки кръвонасядания по лицето.
Въпреки че е подал официални жалби, дълго се колебаел дали да разкаже публично за случилото се.
„Руската пропаганда използва подобни случаи много активно. Но този проблем съществува“, казва той.
„Ако всички мълчат, защо това би спряло? Разбирам необходимостта от мобилизация, но никой държавен служител няма право да се държи по този начин“, сподели преподавателят.
„Никой не иска доброволно да отиде на фронта“
Васил Крупич е доброволец още от първите дни на войната и е участвал в едни от най-тежките сражения.
На врата си има татуировка с надпис „Слава на въоръжените сили на Украйна“, но признава, че страда от кошмари.
След като автомобилът му бил поразен от FPV дрон, той успял да измъкне един свой другар, докато двама негови бойни другари изгорели живи.
Затова днес приема нападенията срещу служителите по мобилизацията особено болезнено.
„Ние изпълняваме дълга си. Бихме се и защитихме народа си, а сега същият този народ ни напада“, казва той.
На въпрос какво би мотивирало повече хора доброволно да постъпят в армията, Крупич посочва по-високото заплащане. „Няма друг начин. Нашите момчета трябва да бъдат сменени, но никой не се записва доброволно. Всички се страхуват да умрат.“
Украйна търси решение
По време на шестте си месеца като министър на отбраната Михайло Фьодоров започва реформи, насочени към преодоляване на кризата с мобилизацията.
Сред предложенията са срочни договори за новите военнослужещи с възможност за отлагане на следваща служба, по-високи възнаграждения за най-опасните длъжности, както и реформа на системата за мобилизация.
Обсъждат се и идеи патрулите по мобилизация да бъдат поети от полицията, вместо от военните комисии, както и въвеждане на по-добро обучение и психологически подбор на служителите.
Украйна вече открито признава, че има сериозен проблем - нещо, което допреди месеци беше рядкост.
Засега обаче страната разполага само с временно изпълняващ длъжността министър на отбраната, а решение на кризата все още не се очертава.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google

























