Всички банки в Кипър остават затворени до четвъртък

Всички банки в Кипър ще останат затворени до четвъртък на фона на информациите, че клиенти на финансовите учреждения започват масово да изтеглят средствата си, за да ги спасят от евентуалното налагане на данък върху депозитите, договорен в рамките на сделката на Никозия с ЕС за отпускане на финансова помощ на страната.

АФП цитира неназован високопоставен служител на Централната банка на острова на Афродита, според когото почивният ден за банките днес, заради официален празник, ще бъде продължен до четвъртък.

Фактически кипърските банкови учреждения не са отваряли врати за клиентите си от обявяването на споразумението между Никозия и Брюксел в събота.

По-рано днес бе съобщено, че спорният закон за облагане на банковите депозити в Кипър с еднократен данък, ще бъде гласуван от парламента на Кипър във вторник.

Изненадващото решение на Брюксел да принуди кипърските вложители да поемат част от цената на поредния спасителен план предизвика възмущение и хаос в островната държава, както и страхове, че проблемите на Кипър ще засегнат допълнително „спасени” вече държави като Испания и Италия, коментира по-рано днес вестник "Ню Йорк Таймс".

Социологическо допитване обаче показва, че въпреки тежкото условие, поставено от Еврогрупата, 62 на сто от жителите на Кипър искат страната да остане в Еврозоната.

Повечето граждани обаче оценяват като провал преговорите, които президентът Никос Анастасиадес води с финансовите министри от Еврогрупата през изминалата седмица. 73% от кипърците са на това мнение, а останалите 27% определят постигнатото като възможно най-доброто.

Повече от 2/3 от жителите на Кипър са на мнение, че парламентът трябва да отхвърли искания от ЕС данък на утрешното гласуване. 72 на сто искат банковите им депозити под 100 000 евро да останат незасегнати от новия данък, ако той все пак бъде одобрен.

Данък депозит 13%?

На фона на надвисналата банкова криза в Кипър се появиха информации, че евентуалният еднократен данък може да достигне до 13%, въпреки първоначалните съобщения за максимална стойност от 9,9%. Според неназован източник на ИТАР-ТАСС от Брюксел преговорите по програмата продължават и окончателните цифри все още не са утвърдени.

Според него Никозия предлага на международните кредитори да модифицират програмата, като намалят от 6,75% до 3% антикризисния данък върху депозитите под 100 000 евро, а за по-големи депозити данъкът да е между 12,5 и 13%. По този начин мярката ще засегне преди всичко големите чуждестранни компании и вложители, които имат пари в кипърските банки.

Гръцката агенция АНА-МПА посочва, че властите в Кипър се ориентират към диференциране на планираните ставки върху спестяванията. Според информацията данъкът няма да засяга само депозитите до 20 000 евро, 3% ще е ставката за суми между 20 000 и 100 000 евро, 10% за депозити от 100 000 евро до 500 000 евро о 12,5% за всички суми над този праг.

Съветите на експертите

В коментар на решението за финансова помощ за Кипър и последващите финансови рестрикции Европейската комисия посочи, че участието на вложителите в кипърските банки в програмата за преструктуриране ще ги спаси от „значително по-големи загуби при фалит". ЕК предупреждава, че крах на финансовата система на Кипър би довел до „ефект на доминото” в еврозоната и затова е недопустим.

Едновременното събиране на средства от всички вносители в кипърски банки с цел да се преодолее кризата не е безпрецедентна мярка, отбелязаха и водещи икономически експерти от Съвета на ЕС и ЕК.

Експертите признават, че наистина в Кипър за първи път в Европа ще бъде проведено едновременно принудително удържане на пари от всички вложители в банките. Те обаче определят това като „мярка за бюджетна консолидация” и я сравняват с намаляването на социалните помощи в Испания, приватизацията в Гърция или свиването на държавния апарат в Португалия.

В Кипър, където секторът на финансовите услуги носи до 70% от брутния вътрешен продукт, нямало друг икономически сектор, който да има запас от запас от необходимите за преструктурирането средства, обясняват експерти в Брюксел.

Според специалистите държавата не може да се справи с кризата на суверенния дълг само чрез заеми отвън, защото така държавният дълг ще нарасне до непосилни размери, а това ще доведе до фалит и безвъзвратна загуба на всички пари, похарчени за възстановяване.