От началото на 2015 г. във Франция и Белгия всеки месец има удар или опит за удар на терористи. Това съобщи премиерът на Белгия Шарл Мишел в документален филм на телевизия Ер Те Ел.
По думите му Брюксел ще отдели 200 млн. евро за борба с тероризма.
Мишел отбелязва, че разполагането на военни покрай стратегическите обекти в Белгия след разбиването на терористичната клетка във Вервие е струвало на страната 10 млн. евро от началото на годината досега.
Трябва да свикнем с мисълта, че може да има нов атентат по всяко време, без да бъдем способни да го предотвратим, коментира Андре Якоб, бивш висш служител на Държавна сигурност (белгийското контраразузнаване). По неговите думи образът на мъченичество е бил показван твърде обстойно в медиите след терористичните удари в Париж от януари и сега мнозина ислямисти биха искали да загинат като мъченици.
Белгийски съдия, работещ по дела за тероризъм, уточнява, че профилът на терористите очертава най-често вербувани младежи от имигрантски произход, които са склонни да бъдат нечии последователи. Тези малдежи най-често нямат работа, но желаят възможностите им да бъдат оценени.
Международният експерт по сигурността Клод Монике отбелязва, че екстремистите целят да извършат удари, които да удрят максимален брой жертви за минимално време. По думите му възможни цели на терористите са обществения транспорт, големите магазини, търговските центрове, болниците, кината.
Белгия разполага с 300 хиляди камери за наблюдение на обществени места. Миналата година контраразузнаването е похарчило 15 милиона евро за подслушване на телефони на заподозрени в тероризъм през телекомуникационните оператори. Броят на подслушваните се е удвоил през миналата година, като на месец на контрол са били поставяни по 1800 души. За денонощното проследяване на един заподозрян са необходими 30 агенти, поясняват експерти.
За да бъде подслушван нечий телефон, в Белгия е необходимо разрешението на трима съдии. С навлизането на новите технологии се налагат нови методи - анонимен специалист по киберсигурност обяснява, че подслушването може да става с изпращането на зловреден код до нечий телефон, особено ако взетото на прицел устройство е смартфон. С получаването на кратко съобщение или картинка притежателят на устройството не подозира, че приема и код, който „отваря” телефона му за подслушване и проследяване.
Белгийските разузнавателни служби използват специален софтуер, който проследява автоматично всички контакти и действия в интернет на поставения под наблюдение. Местни специалисти разработват дронове с тегло от 20 милиграма, които са с размерите на насекомо и остават незабележими, но предават образ и звук от непосредствена близост с поставените под наблюдение обекти.
