Разкази от най-размирните райони на войната. Жителите там се страхуват за живота си и за децата си, докато бягството им става все по-трудно.
Хората в Харков не могат да напуснат домовете си дори за хуманитарна помощ. Това разказват Маша и Иван. Евакуацията става все по-невъзможна.
“Някой се опитват да напусне, но по „зелените коридори“ се стреля. Стрелят по автобусите, по колите. Сега отново се чуват експлозии, отново бомбардират. Обявиха възудшна тревога току-що. Трябва да слезем в скривалището“, разказаха те пред bTV.
Само на 150 км оттам в Полтава, са Альона Штефан и семейството ѝ. И там в вече звучат сирени за въздушна тревога.
"Имаше въздушна тревога, което означава предупреждение. Нямаме представа дали ще има, или не някаква атака. Известяват ни, за да можем да реагираме и да се скрием", разказа тя.
Планират евакуацията си, но със страх.
"Не е ясно каква е ситуацията по пътищата. Нямаме представа какво може да се случи, къде бихме могли да се скрием, ако нещо се случи. Ако по-рано можеше да се пътува, знаейки къде можеш да се скриеш, ако се наложи, то към момента това е невъзможно“, добави тя.
От превзетия Херсон Татяна Дергачева разказва, че всеки следващ ден оцеляването им е все по-трудно.
„Вчера имаше някакви експлозии през деня. Не знаем какви бяха. Хората са много уплашени, тук сме без оръжие. Ние сме живи мишени, много се страхувам. Тук остават малки деца, млади жени. На всички ни е много трдно“, добави тя.
Казва, че се надяват на подкрепа, но не знаят кога ще я получат
