От днес започва обявяването на носителите на петте Нобелови награди за 2024 г. Първите - за физиология или медицина, ще станат известни около 12:30 ч. българско време.

Във вторник ще бъде обявена Нобеловата награда за физика, ден по-късно за химия, в четвъртък за литература, а в петък – за мир.

Нобеловите награди се присъждат от 1901 г. насам и са в чест на онези, които, по думите на създателя на наградата и учен Алфред Нобел, „са донесли най-голяма полза на човечеството“, като подчертават окуражаващите постижения в момент, когато светът е свидетел на опустошителни войни в Близкия изток и Украйна и на климат на ръба на колапса, припомня БГНЕС.

Днес Нобелова награда за физиология или медицина може да бъде присъдена за изследвания на рака или лекарства за лечение на сърдечносъдови заболявания, което ще внесе лъч оптимизъм в един свят, обхванат от кризи.

Сред възможните лауреати е Кеван Шокат, американски биолог, който е открил как да блокира раковия ген KRAS, който стои в основата на една трета от раковите заболявания, включително трудни за лечение тумори на белия дроб, дебелото черво и панкреаса.

„Благодарение на неговото откритие те вече се тестват за нови лечения“, каза Аника Остман, научен репортер в шведското обществено радио SR.

Изследванията на начините за лечение на сърдечносъдови заболявания също биха могли да получат признание, като се споменава работата на генетиците Джонатан Коен и Хелън Хобс.

Те са идентифицирали гени, които регулират метаболизма на основни липиди като холестерола, което е довело до нов клас лекарства за понижаване на холестерола, обясни Дейвид Пендълбъри, ръководител на аналитичната група Clarivate, която идентифицира изследвания, достойни за Нобел.

Хобс спечели наградата за пробив в науките за живота през 2016 г., като сподели отличието с шведския генетик Сванте Паабо, който продължи да печели Нобелова награда през 2022 г.

Пендлебъри обърна внимание и на трио невролози, които са изследвали базалните ганглии - област в мозъка, важна за мотивацията и възнаграждението, и как тя регулира нашето поведение.

Тримата са американската невроложка Ан Грейбиел, японецът Окихиде Хикосака и роденият в Германия Волфрам Шулц.

Други потенциални победители са Давор Солтер и Азим Сурани за тяхното изследване на епигенетиката, която проучва как клетките контролират дейността на гените, без да променят ДНК.

Миналата година наградата за медицина бе присъдена на изследователите Каталин Карико и Дрю Вайсман за работата им по технологията на РНК-месинджъра, която проправи пътя за революционните ваксини COVID-19.