Войната вече е в главата му. Звукът от затръшнати врати или паднали прибори го кара да подскача. Примирието не променя това.
„Преди войната изобщо не изпитвах стрес. Но сега дори и най-малкият шум кара мозъка ми да реагира много остро“, казва Али.
Въпреки че е само на 15 години, Али (това не е истинското му име) разбира как страхът, предизвикан от звуците на американските и израелските въздушни удари над Иран, се загнездва в съзнанието му и не го пуска.
„Звукът от експлозиите, ударните вълни и шумът от изтребителите, прелитащи над града, могат да имат много сериозен ефект“, казва той.
Повече от 20% от населението на Иран е на възраст под 14 години – приблизително 20,4 милиона деца. Това, което Али и много други преживяват, е това, което психолозите наричат „хипервъзбуда“. То може да бъде ранен предупредителен сигнал за посттравматично стресово разстройство, пише Би Би Си.
Али наблюдава реакциите на родителите си към случващото се. Той търси познатата сигурност на домашния уют, но не може да я намери. Баща му е без работа заради войната, а майка му е постоянно притеснена.
„Майка ми стои у дома и всеки път, когато над нас прелитат изтребители, тя се стресира и показва ясни признаци на тревога и страх. А аз самият съм много уплашен“, разказва Али.
„Нямам контакт с приятелите си. Трябва да мога да уча, да работя и да стана независим човек в бъдеще. Не трябва постоянно да се тревожа за политиката, да живея в стрес, да мисля за падащи бомби с безкраен страх“, споделя момчето.
Иранските семейства са затворени в домовете си при постоянната заплаха от въздушни удари на САЩ и Израел. Училищата също са затворени. Няма какво друго да правят, освен да чакат и да се надяват, че примирието ще дойде.
В целия регион – от Иран до Израел, Персийския залив и Ливан – войната внася страх в живота на младите хора.
В център за правата на човека в Техеран Айша, чието име е променено, консултира по телефона разтревожена майка.
„Опитайте се да направите нещата, които ви споменах, за да създадете по-спокойна среда за него. Ако е възможно, играйте с него и го ангажирайте. И ако дори тогава нещата не се подобрят, доведете го отново в центъра“, съветва Айша.
Тя споделя, че центърът получава множество обаждания и посещения на място от притеснени родители.
„Наблюдаваме много случаи на нарушения на съня, кошмари, понижена концентрация и дори агресивно поведение. Когато се бориш толкова много, за да отгледаш дете, само за да бъде то убито – било то по време на протести или във война като тази – мисля, че никой родител не би искал да доведе дете на този свят“, казва Айша.
Според данните до момента 3636 души са били убити във войната. Сред тях има поне 254 деца. Десетки хиляди са ранените.
Деца на фронтовата линия
Иранският режим също така предприе целенасочена кампания за привличане на деца на фронтовата линия. Правителството призова родителите да позволят на децата си да се присъединят към доброволческата милиция „Басидж“ – ключово подразделение на държавните сили за поддържане на реда, за да помагат при охраната на контролно-пропускателните пунктове.
В телевизионно обръщение представител на режима призова родителите да „вземат децата си за ръка и да излязат на улицата“. Той сравни войната с изпитание за мъжественост за момчетата.
„Искате ли синът ви да стане мъж? Нека почувства, че е герой на бойното поле, командващ битката. Майки, бащи, изпратете децата си през нощта на пътните блокади. Тези деца ще се превърнат в мъже“, призовава представителят на режима.
За 11-годишния Алиреза Джафари призивът към оръжие означава смърт. Той е с баща си на служба на контролно-пропускателен пункт в Техеран, когато е убит от удар на дрон на 29 март.
Местен вестник цитира майка му Садаф Монфаред, която каза, че момчето ѝ е споделило, че „би искал да стане мъченик“.
„Амнести Интернешънъл“ обвинява иранските власти, че „потъпкват правата на децата и извършват тежко нарушение на международното хуманитарно право, което се равнява на военно престъпление“, като набират деца за военна служба.
Набирането на деца под 15-годишна възраст е разрешено съгласно иранското законодателство в областта на сигурността, което представлява пряко нарушение на международното право.
Жителка на Техеран, която наричаме Нур, има син в ранните тийнейджърски години. Тя е твърдо решена да го предпази от военната служба.
„12-годишно дете никога не може да взема правилни решения. Те не разбират наистина какво се случва. Например, може да си мислят, че това е някаква игра. Когато им дадат оръжие и им кажат да отидат на война, те си представят, че играят видеоигра. Когато едно дете тръгне по този път, няма връщане назад“, казва Нур.
Тя завежда сина си далеч от Техеран, когато преди пет седмици започна войната. Той е единственото ѝ дете.
„Никога не бих позволила на сина ми да се включи във войната. Защо се експлоатират децата? Когато преди около месец започнаха сраженията, първото, което направих, беше да напусна града, защото бях стресирана и се тревожех, че синът ми може да излезе на улицата и да му се случи нещо, да не говорим за това да му позволя да отиде на война“, казва още Нур.
Засега надеждата е, че преговорите в Пакистан между САЩ и Иран ще доведат до трайно примирие. Но дори и това да се случи, щетите, нанесени на децата от насилието, както и загубата на сигурност, ще останат дълго в бъдеще.
