За първи път от пет месеца инженерите на НАСА получиха данни от „Вояджър 1“, след като успяха да отстранят проблем с комуникацията на борда на най-отдалечения космически апарат на човечеството в Космоса. Пробивът дойде в резултат на хитроумни проби и грешки от учените, които установиха, че мистериозното мълчание на апарата се дължи на повреден чип.

В момента „Вояджър 1“ се намира на около 24 млрд. км от нас. При последните тестове 46-годишният апарат показа признаци на стареене.

Той спря да изпраща информация, която да може да бъде разчетена от учените, през ноември миналата година. Вместо това системата за данни за полета започна да предава неразгадаем повтарящ се модел на код като информация към Земята.

Системата за информация на полета на „Вояджър 1“ събира информация с помощта на инструментите на космическия кораб, след което я обединява с технически данни, които отразяват текущото му състояние.

На Земята екипът на НАСА получава тези данни под формата на двоичен код, или поредица от единици и нули.

От ноември насам системата на „Вояджър 1“ зацикли. Въпреки че през последните няколко месеца сондата продължи да предава постоянен радиосигнал на екипа за управление на мисията на Земята, сигналът не носеше никакви използваеми данни.

Снимка: NASA

Първите четливи данни за състоянието на инженерните системи на „Вояджър 1“  дойдоха на Земята на 20 април. Въпреки че екипът все още преглежда информацията, всичко до момента показва, че космическият апарат е в добро състояние и работи правилно.

Бледата синя точка - така изглежда Земята от 6 млрд. км
Снимка: Wikimedia Commons

Оказа се, че мистериозното мълчание на апарата се дължи на повреден чип, отговорен за съхраняването на паметта на системата и за част от софтуерния код. Чипът е отговарял и за форматирането на научните и техническите данни, преди изпращането им на Земята, което обяснява нечетливите кодове, които е изпращал апаратът през последните месеци.

Не е известно каква е причината за повредата.

Сондата „Вояджър 1“ и брат ѝ близнак „Вояджър 2“ са единствените космически апарати, които пътуват в междузвездното пространство. Целта беше за не повече от 5 години (колкото се очакваше да е животът им) двата апарата да достигнат най-отдалечените планети в Слънчевата система.

Изключително дългият им живот означава, че и двата космически апарата са предоставили допълнителни сведения за нашата Слънчева система и отвъд нея, след като преди десетилетия постигнаха предварителните си цели да прелетят покрай Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Днес сондите навлизат в неизследвани космически територии покрай външните части на Слънчевата система. И двете се намират в междузвездното пространство и са единствените космически апарати, които са преминали отвъд хелиосферата – защитният балон на Слънчевата система, който наподобява формата на кроасан.

Космическите апарати „Вояджър“ носят на борда си записи на звуци и изображения на Земята върху златни и медни плочи, в случай че срещнат извънземен живот. Специална комисия на НАСА с председател Карл Сейгън избира какво да е съдържанието на плочата.

Първата такава златна плоча заминава в Космоса пред 1972 г. с космическата мисия „Пайаниър 10“.

Снимка: NASA

На нея са поместени 115 снимки в аналогов формат, както и музикални фрагменти от различни култури и исторически периоди, поздравления на 55 езика (без български) и съобщение от тогавашния президент на САЩ, Джими Картър, и бившия генерален секретар на ООН - Курт Валдхайм.

Цели 75% от записа са заети от музикални форми на „културен текст“.

Снимка: Wikimedia Commons

Сред тях са произведения на Бетовен, Бах, Моцарт и Валя Балканска с песента „Излел е Дельо Хайдутин“.

„Песента „Излел е Дельо хайдутин“ бе избрана съвсем случайно. През 1965 г. в Копривщица имаше национален събор, там първо я изпях. През 1968 година ме потърсиха, направихме записа и съвсем случайно научих, че тази песен е избрана да лети в Космоса“, разказва Валя Балканска на пресконференция.

Снимка: NASA

Спомените ѝ се връщат към деня, в който заедно с Мартин Кьонинг и английския писател Артър Кларк се отправили към нейното родно село - Арда. Записът на родопската песен е направен на много места в Родопите, но Артър Кларк и Кьонинг избрали единодушно изпълнението, прозвучало в училищната класна стая, в която е учила Валя Балканска.

Известният гайдар Петър Янев, който акомпанира от десетилетия изпълненията на „Излел е Дельо Хайдутин“, разказа, че заедно с Валя Балканска са се докоснали до единственото копие на златната плоча, съхранявана в Библиотеката на Конгреса в САЩ.

Двамата изпълнители са получили привилегията да държат в ръцете си копието на плочата, която лети с „Вояджър“ и космическата родопска песен.

Продължи да четеш