Проливни дъждове и гръмотевични бури има и в Румъния. Силни ветрове отнесоха покривите на сгради в района на Клуж снощи. Съборени дървета са прекъснали електропроводи и са нанесли щети на десетки автомобили.
Четирима души пък са получили леки изгаряния след паднал гръм близо до къмпинг на Охридското езеро. Порои се изляха и в Полша и Унгария.
Невижданото водно бедствие започна миналата сряда, когато над части от Западна Германия само за часове се изляха количества дъжд, обичайни за близо два месеца.
До четвъртък циклонът "Бернд" обхвана цял Бенелюкс - Белгия, Нидерландия и Люксембург, предизвиквайки мащабни наводнения и свлачища.
Цели селища бяха откъснати от света – без ток, мобилни комуникации и дори пътни връзки.
През почивните дни бури и порои засегнаха още държави в Централна и Западна Европа – района на Тирол в Италия и Австрия.
На много места властите признаха, че са били неподготвени за мащаба на стихията, а общата цена на щетите се оценява на няколко милиарда евро.
Наводнения в Германия и Белгия, торнадо в Чехия - главен асистент Лилия Бочева от БАН казва, че ключът към разбирането на климатичните промени не е в това, че екстремни явления се случват. Проблемът е в честотата.
„Това е ефектът от глобалното затопляне. Ефектът от това явление се усети още снощи при нас. В Северозападна България имаше мощни гръмотевични бури“, казва гл. ас. Лилия Бочева от НИМХ.
Това, че човешката дейност допринася за глобалното затопляне, се споделя от над 90 процента от учените по света. Това показват шест независими проучвания, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, които разглеждат повече от 12 хиляди научни публикации по темата.
Експертът по управление на околната среда Боян Рашев цитира доклад от ООН за връзката между наводненията и глобалното затопляне.
„Това на техния език означава, че все още няма пряка връзка между честотата на тези явления и климатичните промени“, казва Рашев.
За това заключение допринася и липсата на достатъчно данни за наводненията в миналото.
Температурата обаче се покачва и това е документирано. Държавите, подписали Парижкото споразумение, си поставят цел да ограничат глобалното затопляне до градус и половина до средата на века. Според други човечеството вече е закъсняло с мерките.
„Дори да няма икономически дейности, които произвеждат емисии, те ще останат в атмосферата, затова ние трябва по-отрано да намалява излизането на емисиите в атмосферата“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ - България .
Последствията от климатичните промени ще се усетят през следващите два века.
