В деня на опустошителното наводнение иззад сградите в Гиронг, от китайската страна на границата между Непал и Тибет, се появява тъмна стена. В началото тя почти прилича на черен облак. След това започва да придобива форма и скорост - вода, кал, огромни камъни, лед и скални отломки се устремяват надолу по долината. Часовникът на охранителната камера показва 10:59:53 местно време.
Все още е трудно да се установи какво точно се е случило през следващите минути. Фрагменти от видеозаписи и сателитни снимки, направени преди и след бедствието, обаче вече показват мащаба на разрушенията. Голяма част от граничния комплекс изглежда е била пометена, а сградите, които някога са изпълвали дъното на долината, просто са изчезнали.
Гиронг е едно от местата, опустошени от наводненията, които връхлетяха региона на 26 август, пише Би Би Си.
От другата страна на границата, при Расувагадхи в непалския окръг Расува, разрушенията също са мащабни. Мостът на приятелството, свързващ Непал и Китай, е бил отнесен, както и непалските имиграционни и митнически служби. Малкото търговско селище Тимуре, израснало около граничния пункт, също е било опустошено.
„Това е исторически маршрут между Катманду и Тибет. Районът е геологично уязвим - характеризира се с дълбоки клисури и стръмни реки, които текат с висока скорост, носят огромни количества наноси и могат да повлекат със себе си огромни скални блокове“, сподели Аджай Диксит, хидролог от Катманду.
Маршрутът остава важен вход между Непал и Китай. По него се срещат поклонници, отправили се към планината Кайлаш, търговци, пътуващи между Непал и Китай, шофьори на камиони, митнически служители, туристи и хора, които живеят в района на границата.
Кой е бил на граничния пункт?
В сутринта на наводнението повече от 100 индийци вероятно са се намирали на или около граничния пункт. Най-малко 275 индийски граждани са в неизвестност в Непал, съобщи индийското външно министерство.
Непалският имиграционен департамент се опитва да възстанови информацията за хората, преминали през Расувагадхи в часовете преди бедствието.
Електронните записи показват, че 89 непалски и чуждестранни граждани са преминали през имиграционната служба, за да напуснат Непал и да се отправят към Тибет, докато четирима души са регистрирали влизането си в Непал.
Свързана новина
Последната транзакция в имиграционната система е регистрирана в 8:35:03 ч. местно време - по-малко от 10 минути преди пороят да се появи на кадрите от охранителната камера в Гиронг.
Четирима служители на имиграционната служба, включително ръководителят на офиса в Расувагадхи, са изчезнали при наводнението. Тялото на ръководителя по-късно е било открито далеч надолу по течението. Жената, която е регистрирала последните транзакции, все още е в неизвестност.
Сред чуждестранните граждани, записани като напуснали Непал тази сутрин, са 32 индийци, 12 китайци и 9 американци, както и граждани на Великобритания, Канада, Австралия и Италия.
Тика Рам Покхарел е единственият служител от имиграционната служба, за когото е известно, че е оцелял. В деня на наводнението той е пътувал до Катманду, за да се яви на изпит.
По думите му обаче електронните записи показват само част от случващото се на границата в онзи момент.
Имиграционната служба се е намирала в Гхатте Кхола Базар, на около 1,5 километра северно от Тимуре. Оттам са оставали още 2 километра до Моста на приятелството, който маркира границата с Тибет. По протежение на този участък е имало магазини, хотели и паркинги, където пътници и превозни средства са изчаквали, преди да преминат границата.
Непалската имиграционна служба отваряла в 8:00 ч., разказва Покхарел. След като преминели през нея, пътниците можели да продължат към границата или да изчакат в района.
Когато в 8:20 ч. Покхарел се обадил на свой колега, той му казал, че граничният пункт е необичайно натоварен. Около 300-400 души са чакали да напуснат Непал и да влязат в Тибет, а в района е имало и хора, пристигащи от китайската страна.
„Не мисля, че тези, които приключиха имиграционните формалности тази сутрин, са успели да преминат през имиграционната служба от китайската страна“, казва Покхарел пред Би Би Си.
По думите му след преминаването през непалската имиграционна служба са били необходими между 15 и 20 минути пеша, за да се стигне до моста.
Пътниците, пристигнали късно предишния следобед, понякога е трябвало да чакат до повторното отваряне на границата на следващата сутрин. Пътуващите в групи или с автобуси често изчаквали всички да преминат през имиграционната служба, преди да продължат заедно.
Това прави трудно установяването на точното местоположение на тези 89 души в момента, в който е връхлетяло наводнението.
В 8:37 ч. - по-малко от две минути след последната транзакция в имиграционната система, сеизмични инструменти регистрирали движение в планините над граничния район, според хронология, изготвена от Непалския център за хидрология и изследване на водните ресурси. По-късно изследователите свързали сигнала с рухването на част от ледник, което е предизвикало наводнението.
Китай съобщи, че калният поток е достигнал граничния пункт около седем минути след възникването си.
Хората на граничния пункт може да са се придвижвали към моста, да са чакали в Гхатте Кхола или да са се подготвяли да преминат към китайската страна. Точното местоположение на всеки човек обаче остава неизвестно.
„40-50 мои близки приятели са в неизвестност“
Гхатте Кхола не е бил просто място за изчакване. По думите на Покхарел там са се намирали между 50 и 60 къщи, хотели, местни магазини и четири офиса на хидроенергийни компании.
Районът е бил и крайна спирка за автобусите от Катманду, както и база за шофьори, техни помощници, туристически гидове и работници, които са чакали освобождаването на товарите от митницата. Пътуващите към Тибет често са се редели там още от предишния ден.
„40-50 мои близки приятели са в неизвестност“, каза Покхарел.
Свързана новина
Той смята, че броят на жертвите може да е много по-висок от официално обявения, като изчислява, че „2000-2500 души“ може да са били застигнати от наводнението. Това е негова оценка, която не е била независимо потвърдена.
Самата имиграционна служба се е намирала на около 100 метра над реката, разказва Покхарел. По време на наводнението обаче водата изглежда е достигнала още по-високо.
Първоначално той се надявал, че изчезналите му колеги са успели да се доберат до пасища на няколко километра оттам.
За някои от индийските поклонници сутринта на границата започнала почти спокойно. Те правели видеоповиквания и кратки видеа за близките си у дома, показвайки им планините, докато чакали китайската имиграционна служба да отвори.
Судипто Бхаттачаря получавал съобщения от съпругата си Субхашри Чакраборти, която пътувала с група от над 60 души. В 7:57 ч. непалско време тя му изпратила снимка на печата за напускане в паспорта си – непалската имиграционна процедура била приключила.
6 минути по-късно, в 8:03 ч., тя изпратила друго съобщение: „Чакаме да влезем в Китай“. След това съобщенията спрели.
Сред хората, намирали се в китайската имиграционна служба, била група от 77 поклонници, свързани с фондация „Иша“, които се връщали от планината Кайлаш. Те, заедно с трима служители, са в неизвестност, след като наводнението помело района.
Когато 21-членен китайски спасителен екип пристигнал в Гиронг на 28 август, един от спасителите заявил пред китайските държавни медии: „Докъдето стигаше погледът, нямаше нищо освен руини.“
Граничният пункт е бил затварян и преди
Граничният пункт едва наскоро се е възстановил след друго голямо наводнение. През юли 2025 г. наводненията затворили Расувагадхи за близо 6 месеца. Пунктът бил отворен отново на 1 януари, след като Китай изградил временен мост.
След това трафикът постепенно се възстановил. Китайските гранични власти съобщават, че до юни през Гиронг са преминали над 100 000 души, докато данните на непалската имиграционна служба показват 53 742 влизания и излизания през Расувагадхи за годината до средата на юли.
Двете числа обхващат различни периоди и са изчислени по различни системи, така че не могат да бъдат сравнени директно.
Индийците са най-голямата група, регистрирана от непалската имиграционна служба, следвани от непалци и китайци.
Гиронг също се е превърнал в един от основните транспортни коридори между Непал и Китай.
Посх Радж Пандей, почетен председател на базираната в Катманду организация South Asia Watch on Trade, Economics and Environment, казва, че Расувагадхи е един от двата основни търговски пункта на Непал с Китай, заедно с Татопани. Според него през Расувагадхи преминава около една трета от търговията на Непал с Китай, която възлиза на 2,95 млрд. долара.
Всеки ден през клисурата преминавали между 60 и 70 камиона, превозващи електроника, машини, автомобили, плодове, дрехи и други стоки към Катманду. По думите на Пандей маршрутът обслужва и около 80% от вноса на електромобили в Непал от Китай.
Затварянето му е оставило Непал все по-зависим от Татопани – който китайските власти също временно затвориха заради опасност от свлачища от непалската страна, съобщава Kathmandu Post.
Граничният пункт се намира и по трасето на планираната железопътна линия, която трябва да свърже района с Катманду като част от плановете на Непал и Китай за развитие на трансхималайска железопътна мрежа.
„Непал трябва да изгради алтернативен търговски маршрут към Китай и да преосмисли по-широката си стратегия за развитие, включително силната концентрация на хидроенергийни проекти по една и съща речна система“, казва Пандей.
„Сложили сме всички яйца в една кошница. Трябва да развием алтернативен граничен пункт.“
От другата страна на границата Покхарел продължава да мисли за разговорите, които е водил с колегите си, които сега са в неизвестност.
Наводнението от предходната година е накарало служителите в имиграционната служба в Расувагадхи да осъзнаят колко опасен е районът. През нощта, разказва Покхарел, понякога те „усещали вибрации“ и излизали навън, за да проверят реката.
Те дори обсъждали помежду си как да избягат нагоре по склона, ако отново настъпи наводнение.
„Но приятелите ми не получиха тази възможност“, сподели той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
