Спасителни екипи и чуждестранни специалисти бързат да открият стотици работници, за които се предполага, че са останали в капан в тунели на хидроенергийни централи в Непал. Причината е гъстата кал, която е затрупала съоръженията по време на опустошителните внезапни наводнения през миналата седмица.

Най-малко 933 работници са в неизвестност в различни хидроенергийни проекти по поречието на река Тришули, която преминава през няколко района в отдалечената и планинска част на страната, съобщават от непалската агенция за управление на бедствията.

Не е ясно колко от тези работници са се намирали в дълбоките и силно укрепени тунели, когато водата е връхлетяла. Не е известно и колко от тях може да са все още живи. Спасителните операции са затруднени от лошото време, калта и разрушаването на ключова инфраструктура като пътища и мостове.

Снимка: Reuters

През последните години Непал и могъщите му съседи - Китай и Индия, инвестират значителни средства в хидроенергийни проекти в Хималаите в опит да използват огромния енергиен потенциал на буйните планински реки.

Къде са работниците?

Списък, изготвен от Непалската асоциация на независимите производители на електроенергия (IPPAN) в събота, показва, че около 900 работници са в неизвестност в 11 различни хидроенергийни обекта, засегнати от наводненията.

Всеки от обектите поставя различни предизвикателства пред спасителите, които се опитват да намерят най-безопасния начин да проникнат в тях, пише Си Ен Ен. Някои от тунелите се простират на няколко километра, което означава, че работниците, намиращи се вътре, може да са на голямо разстояние от входа.

Помещенията и наличните запаси в тунелите теоретично биха могли да помогнат на блокираните работници да оцелеят дори седмици, макар че липсата на въздух може да се окаже друг сериозен проблем.

В хидроенергийната централа „Тришули 3А“, където 42 души са обявени за изчезнали, тече мащабна операция по пробиване на тунел, за да могат спасителите да търсят оцелели.

Тунелът, който води до подземната електроцентрала, където са работили десетки души, когато наводнението е връхлетяло, е дълъг над 4 километра.

Не е ясно каква част от тунела е запълнена с кал или вода, заяви Арнолд Дикс, австралийски геолог, който съветва спасителите в „Тришули 3А“.

Снимка: Reuters

„Така че може да се наложи да изкопаем само 10 метра, а може да се наложи да изкопаем и 100 метра“, каза той.

Съществуват и редица други рискове, допълни Дикс. Турбинното помещение може да се е напълнило с вода, ако аварийните системи за спиране са отказали, което потенциално би могло да доведе до удавяне на всеки, който се намира вътре. Водата на свой ред може да бъде освободена при пробиването, което създава допълнителен риск за спасителите.

Шестима души вероятно са блокирани в хидроенергийната централа „Чилиме“, заяви пред Си Ен Ен в понеделник планинският водач Дженджен Лама, който участва в спасителната операция.

Той сподели схема на съоръжението, която показва 250-метров тунел, спускащ се надолу по склона, преди да се свърже с по-голям комплекс, включващ сервизно помещение, контролна зала и трансформатор на електроцентралата.

В неделя спасителните екипи установили, че тунелът е „напълно блокиран от дълбоки кални наноси и тиня“, които на места достигат до гърдите им, разказа Лама. Те успели да навлязат само на 130 метра в тунела, преди да се наложи да спрат. Повредената инфраструктура допълнително затруднява кацането на хеликоптери, добави той.

„В тунела има кухня, има храна... но не знам какво е положението с кислорода“, каза Лама.

По данни на Дикс до 27 хидроенергийни централи в Непал са били повредени, като около 12 от тях са почти напълно разрушени.

Как действат спасителните екипи?

Инженери и спасителни екипи от непалската армия и полиция бяха подкрепени от специалисти, изпратени от Индия и Китай, които пристигнаха през уикенда.

Екипите използват дронове с термокамери за търсене на оцелели, докато се опитват да открият входовете на тунелите и да разчистят натрупаната кал. Едновременно с това спасителите пробиват отвори през горната част на силно укрепените тунели.

Снимка: Reuters

В „Тришули 3А“ спасителите успяха да направят достатъчно голям отвор, през който да се спуснат с въжета и предпазни сбруи. Когато обаче започнали да викат към намиращите се вътре, не получили отговор. По-рано екипите са вкарали въздух в тунела и са изпратили храна.

Пробиването през горната част на хидроенергийното съоръжение обаче също крие трудности.

„Нуждаем се от специално оборудване, за да преминем през стоманата и всичко, което обгражда турбинното помещение. Така че се сблъскваме с технически трудности на всеки следващ слой“, каза Дикс.

Следващата стъпка е спасителите да влязат в тунела, като носят със себе си кислород, медицински материали, комуникационно оборудване и камери, съобщиха представители на властите в понеделник.

Какво разказват оцелелите?

Най-малко 279 работници в хидроенергийни централи са били спасени или са успели сами да се измъкнат от тунелите, пълни с кал и наноси.

Оцелелите, всеки от които има своята ужасяваща история, продължават да търсят отговори за своите приятели, колеги и близки, които все още са в неизвестност.

Един от тях - Бхакти Рам Бохара, изчислява, че от неговия обект и други близки съоръжения са успели да излязат едва около 100 души от приблизително 1000 работници.

Сред изчезналите е и неговият шурей. Двамата са работили в един екип, прекарвали са седмици далеч от семействата си и са изпращали пари в родните си села.

„Съпругата му е моя сестра и е бременна“, разказа той пред Си Ен Ен в неделя, като не успя да сдържи сълзите си.

Друг оцелял - Рам Чандра, разказа как се е хванал за стъпалата на тавана, за да се измъкне от тунела, докато около него са се носели вода, бетон и отломки. На него и колегите му са били нужни 6 часа, за да достигнат до изхода на тунела.

Защо има толкова много хидроенергийни проекти?

Опустошенията може да се окажат сигнал за преосмисляне на мащабното изграждане на язовири, тунели, магистрали, железопътни линии и мостове в Хималаите - процес, в който Китай играе водеща роля.

Индия, а в по-малка степен и Непал, през последните години ускориха изграждането на инфраструктура, като насочиха стотици милиони долари към проекти в регион, който е изключително уязвим към природни бедствия и климатични промени.

Въпреки че Хималаите са сред най-чувствителните в екологично и сеизмологично отношение райони в света, възможността реките им да бъдат използвани за мащабни хидроенергийни проекти отдавна привлича инженерите.

Нарастващото търсене на електроенергия заради развитието на изкуствения интелект може да засили допълнително усилията за използване на реките в региона.

Според експерти мащабът на бедствието и фактът, че то е станало в близост до границата между Непал и Китай, трябва да накарат държавните власти да обмислят по-внимателно начина, по който проектират, разполагат и мащабират инфраструктурните обекти в региона. Те призовават и за регионален диалог относно създаването на общи системи за наблюдение и оценка на рисковете.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google