Всички сме виждали купесто-дъждовни облаци от земята, но само за един човек се знае, че е преминал през този толкова опасен облак и е оцелял. Това е Уилям Ранкин – американски пилот.
През юли 1959 година Ранкин и Нолан летят с два изтребителя над Южна Каролина. Докато Уилям Ранкин прелита над купесто-дъждовен облак, започва да губи височина.
Той знае какво го очаква навън - ледени температури, силна декомпресия и недостиг на кислород. И все пак катапултирането е неизбежно, и докато го прави, ръкавицата му изхвърча.
Навън температурата е минус 50 градуса. От декомпресията се подува, започва и кървене, но все още има кислород в пилотския си костюм.
Парашутът е оборудван с барометър и ще се отвори автоматично, когато височината е безопасна за дишането. Има възможност и за ръчно отваряне, но бавното спускане означава твърде дълго време в среда с малко кислород и ниски температури.
За 10 секунди Уилям Ранкин достига горната част на гръмотевичната буря, където към студа се добавя и бурният вятър. Голата му ръка започва да измръзва.
Вътре в облака нищо не се вижда. При нормални обстоятелства за 3-4 минути пилотът би достигнал височина, подходяща за отварянето на парашута, но не и в този случай.
Бурята има свои планове и носи Уилям Ранкин много дълго време преди парашутът да се отвори. Силните възходящи потоци в гръмотевичния облак забавят падането, а хаотичните условия преждевременно задействат барометричния сензор.
С отворения парашут човекът в бурята става още по-уязвим към възходящите потоци. Те го улавят и изтеглят стотици метри нагоре в небето преди поредното падане. И така отново и отново, до пълно изтощение и морска болест.
Скоро около Уилям Ранкин започва образуването на градови зърна и той бива засипван с парчета и топки лед. Въпрос на време е парашутът да бъде разкъсан.
Въздухът наоколо дотолкова се насища с вода, че често на пилота се налага много внимателно да избира моментите на вдишване, за да не се удави в небето. Разбира се, ако преди това не го удари гръм, защото около него навсякъде проблясват сини мълнии, последвани мигновено от оглушителни гръмотевици, които той усеща по-скоро като удари, отколкото като звуци.
В момент, в който Уилям Ранкин вече си мисли, че е умрял, поразен от мълния, бурята започва да отслабва. Възходящите потоци в облака спират да го подхвърлят и той започва да се спуска надолу на топло в спокоен летен дъжд.
Парашутът му е здрав и все пак малко преди да кацне, прощален порив на вятъра го забива в група дървета. Отново оцелява благодарение на каската си.
Равносметката е 40 минути падане от 14 000 метра височина. В болница се лекува от измръзване, декомпресия и травми, причинени от бурята, но е жив и скоро се възстановява напълно.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
