Конфликтът в Сирия – това е на първо място гражданската война, в която по оценки на ООН са загинали вече над 400 хил. души, а други 5 млн. са напуснали страната като бежанци. Същевременно обаче Сирия стана театър на няколко непреки конфликти между трети страни – там се развива доста заплетен сценарий, в чиито рамки се случва дори отдавнашни съюзници да воюват помежду си с чужди ръце.
От началото на гражданската война преди седем години в конфликта неведнъж се намесваха играчи от чужбина, но експерти се опасяват, че сега конфронтацията между тях може да стане директна и открита. През последните дни войнствена риторика се разнася от ред страни, включени в сирийския конфликт – взаимни предупреждения си отправят Москва, Вашингтон и Техеран.
Възможността за дипломатическо уреждане изглежда по-далечна отвсякога. Но ако чуждестранните играчи влязат в пряк военен сблъсък в Сирия, по какъв сценарий може да се развие той?
САЩ срещу Русия
На фона на сирийския конфликт се нажежи отново противопоставянето между Москва и Вашингтон. От неделя насам – след предполагаемата химическа атака в сирийския град Дума, президентът на САЩ Доналд Тръмп публично критикува Владимир Путин заради подкрепата му за Башар Асад.
В сряда Тръмп използва пряка военна заплаха, като писа в „Туитър”, че Русия трябва да се подготви за американски удари по цели, разположени в Сирия.
„Русия се заканва да свали всяка ракета, изстреляна срещу Сирия. Приготви се, Русия, защото те ще дойдат – хубави, нови и умни! Не бива да си партньор с Животното, изтребващо с газ, което убива хората си, изпитвайки наслада от това”, написа в „Туитър” американският президент.
По-късно Тръмп написа още един туит в по-примирителен тон, в който предложи спиране на оръжейната надпревара.
Подкрепата на Русия за Асад включва разполагане на руски военни в сирийски бази. В сряда бе съобщено, че от 12 април в Източна Гута ще действа руска военна полиция.
В разговор с германския канцлер Ангела Меркел президентът Путин предупреди, че „провокации и спекулации” в Сирия са недопустими. Представителят на Русия в ООН Василий Небензя намекна за „най-тежки последици” при евентуален американски удар по Сирия.
Бойни сблъсъци в Сирия с войски на коалицията, предвождана от САЩ, вече са ставали причина за загуби сред силите на Асад; смята се, че има и убити руски наемници.
От въздушен удар на коалицията начело със САЩ пострадаха на 7 февруари край Дейр аз Зур формирования, воюващи на страната на Башар Асад. Представители на коалицията твърдят, че всички тела са били прибрани от руски военни.
Руското правителство заявява, че гражданите на Русия, загинали край Дейр аз Зур, са заминали за Сирия по собствено желание и нямат нищо общо с редовните сили на руската армия.
Според официалните сводки на руското отбранително министерство от 2015 г. в Сирия са загинали над 40 руски военни, без да се смятат 30-те жертви от катастрофата на самолет Ан-26 в базата Хмеймим. Независими наблюдатели твърдят, че Русия е дала много повече жертви в бойните действия.
От геополитическа гледна точка Сирия е много важна и за двете страни.
Москва разглежда тази държава като сухопътен „мост” за излаз на Средиземно море, но същевременно смята, че подкрепяйки Асад в гражданската война, затвърждава руското могъщество в Близкия изток, смятан за регион под влиянието на САЩ.
Вашингтон пък отначало подкрепяше сирийската опозиция, а после насочи усилия към борба с групировката „Ислямска държава” (призната за терористична и забранена в много страни, включително Русия). През управлението на Доналд Тръмп Вашингтон се преориентира към възпиране на Иран в региона.
„Иран силно увеличи присъствието си в Сирия, разполагайки войски от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, подкрепя ливанското движение „Хизбула” и изпраща в региона контролирани от него сили от Ирак, Афганистан, Пакистан и други страни”, заяви през януари тогавашният държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън.
Израел срещу Иран
Иран подкрепя режима на Асад, освен това е предоставял по-рано жива сила и материална подкрепа на друга „марионетна армия” – шиитската милиция „Хизбула” от Ливан.
Израел нанася удари по сирийски обекти, но при все това не признава публично ролята си в конфликта.
Напрежението между Израел и Иран се засили през февруари, след като еврейската държава прехвана във въздушното си пространство ирански дрон.
Израелската авиация отвърна с мащабни атаки срещу сирийски и ирански позиции. По време на операцията бе свален израелски изтребител. Смята се, че това е първата загуба на израелските ВВС от времето на войната с Ливан през 1982 г.
Иран и Израел не са били толкова близо до пряка конфронтация от времето на конфликта между Израел и „Хизбула” през 2006 г.
Двете страни си размениха категорични предупреждения по повод евентуални действия в Сирия. Миналия ноември израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви в Лондон, че страната му няма да позволи на Иран да подчини Сирия.
„Те искат да разположат свои войски, въздушни бази и изтребители на секунди (полет) от Израел – няма да позволим това”, каза той.
Миналата седмица един от иранските аятоласи – Ахмад Хатами, заяви, че групировката „Хизбула” е способна да унищожи градове в Израел.
Иран има нужда от Сирия като доставчик на оръжия за бойците на Хизбула в Ливан и тяхна опора в борбата с Израел. Освен това Иран вижда в Сирия ценен съюзник в борбата не само срещу Израел, а и срещу основния си опонент в региона – Саудитска Арабия.
САЩ срещу Турция
Намесата на Америка в сирийския конфликт постави Вашингтон в трудно положение заради действията на един от основните му съюзници в Близкия изток и негов партньор в НАТО – Турция.
При все че в Сирия са разположени по официални данни близо две хиляди американски военни, съюзниците на САЩ получават като подкрепа главно въздушни удари, а също така инструктаж и екипировка за различни групи опълченци, включително кюрди.
Тази подкрепа силно дразни Турция, която вече десетилетия се бори срещу кюрдския сепаратизъм, включително въоръжените атаки, отнесли за няколко години живота на близо 40 хил. души.
Затова след януарското изявление на Вашингтон, че планира да изгради в Североизточна Сирия групировка за защита на границите, включваща главно турски бойци, Анкара реагира с военна операция. И днес виждаме двете съюзнички от НАТО застанали на различни страни в индиректния конфликт.
