Ури бар Джоузеф е почетен професор в катедрата по международни отношения на Училището по политически науки към университета в Хайфа. Специализира национална сигурност, разузнавателни изследвания и арабско-израелски конфликт. Автор е на редица книги.

В специално интервю той прави задълбочено изследване на провала на разузнаването по време на войната Йом Кипур.

Атаката от 7 октомври моментално извика спомените от преди 50 години и нападението от Йом Кипур. Вие проучвате провала на разузнаването по време на войната Йом Кипур. Какви са приликите и разликите между 1973-а и 2023-а година?

Снимка: Getty Images

Атаката на „Хамас“, това зверство на 7-ми октомври, беше най-голямата изненада за Израел за цялата история на израело-палестинския конфликт. Стана неочаквано, дори израелските войници, които е трябвало да пазят границата, са спели през това време и някои от тях са били убити именно в леглата си. И това показва, че Израел е нямал ни най-малка представа, нито за намерението, нито за размера на атаката на „Хамас“. И видяхме какви са резултатите.

Преди 50 години при нападението от Йом Кипур на 6 октомври 1973 г. Израел беше нападнат с армия от Египет, Сирия. В известен смисъл също беше изненадваща атаката. Но разликата беше, че през 1973 г. това беше конвенционална война, танк срещу танк, самолет срещу самолет и т.н. През 2023 г. видяхме пикапи, мотори, на които бяха терористите на „Хамас“ и никой, който да стои на пътя им. За първи път в историята на Израел от войната през 1948 година те окупираха израелски кибуци, убиваха.

Къде беше така известното израелско разузнаване?

Това е основният въпрос. През 1973 година знаехме почти всичко. Имахме невероятни шпиони и разузнавачи в Египет. И най-добрият от тях беше личният асистент на президента Садат. Той предаде цялата информация на Израел тогава. Каквото знаеше Садат, знаеше и разузнавачът. Имахме протоколи от високопоставени срещи, знаехме какво са си говорили Садат и генералите му, египетските планове, на практика всичко, включително и за сирийската подготовка за войната. Но по някаква причина директорът на израелското военно разузнаване не искаше да повярва и не прие информацията докато Сирия не започна войната.

Снимка: Wikipedia

Дори когато този шпионин Ашраф Маруан, асистентът на президента Садат, се ожени за дъщерята на предишния президент Гамал Насър, дори тогава директорът на разузнаването не беше напълно убеден. Все пак израелската армия се включи, но беше малко по-късно и затова първите два дни Израел беше губеща страна, но след това победи.

През 2023 г. нямаше такова нещо, нямаше следа – знаехме всичко, но не разбирахме нищо. От една страна имаме невероятно разузнаване, технически перфектно обезпечено и с голямо покритие, можехме да наблюдаваме какво „Хамас“ прави, но по някаква причина, военните, армията, генералите и най-вече премиерът Бенямин Нетаняху вярваха, че „Хамас“ няма да тръгне на война срещу Израел. И ако през 1973 година 30-40 часа преди войната ние знаехме, през 2023 година разбрахме сутринта в 6:30 ч., когато „Хамас“ пресече границата. Това, което се случи все още е неясно, няма още разследване на пропуските в разузнаването, но знаем, че понякога много интелигентни хора вземат много грешни решения.

Как оценявате операцията сега в Газа?

„Има военна и политическа логика, а в тази война има и персонална логика на премиера Нетаняху. Неговата логика е различна от военната и политическата. Израелската военна доктрина настоява за много кратки по продължителност войни. Израелската армия е подготвена да се отбранява колкото е възможно по-бързо. Беше ясно още от самото начало, че тази война ще бъде дълга. Но това, което виждаме сега, всъщност е противоречието между личните интереси на Нетаняху, който знае, че ако се яви на избори би могъл да загуби, има много ниска подкрепа.

Снимка: EPA

Той го знае това – краят на войната е краят и на неговата политическа кариера. И това, което виждаме е премиер, който действа срещу военната и политическа логика на тази война, а тя е да се спре огънят, да се върнат заложниците. Не казвам, че трябва да се предаваме, но израелската армия няма какво да направи в Газа. Там има хуманитарна криза. Знаем, че целият свят е срещу нас. И Нетаняху продължава да говори за победа, безапелационна победа, унищожаване на „Хамас“.

Снимка: БГНЕС

Възможно ли е?

„Хамас“ е и политическо движение. Дори и да убиеш още четири батальона и да ги унищожиш, какво се случва на следващия ден? Новото поколение, 15-16-годишни младежи биха се присъединили към „Хамас“. Ще се научат бързо как да използват РПГ, Калашников и така ще продължат войната. Това е толкова политическо предизвикателство, колкото и военно. И начинът, по който трябва да посрещнеш това предизвикателство е като действаш политически.

Снимка: БГНЕС

Американците, администрацията на Байдън предлагат решение, но Нетаняху по някакви свои причини не го приема. Резултатът е, че сме заклещени в Газа, а в същото време има ескалация на напрежението при „Хизбула“ в Ливан и дори Иран. И в момента говорим за това резервистите от армията да не напускат Израел, защото може и да се сблъскаме с нова война. Не знам какво означава това, Това означава, че ние сме във война, от която не знам как да излезем.

Какво е решението?

Не можем да предскажем. Има няколко възможности. Това да продължи няколко седмици, няколко месеца. Но не виждам как израелската армия ще влезе в Рафа, там е много тясно. Израелската армия няма възможност за маньоври, операции, заклещени сме. Другата възможност е напрежението да ескалира или да деескалира. Деескалирането означава Израел да постигне съгласие с „Хамас“ за спиране на огъня и размяна на пленници. Това най-вероятно ще сложи точка на този етап на войната.

Снимка: Reuters

 

Но това означава също, че трябва международни сили, с участието на арабски страни, може би и НАТО, да влязат в Газа и да следят за сигурността, и да започне възстановяването на Газа, която е напълно разрушена. Това е дълъг, труден политически процес. Между другото всички арабски страни казват такова нещо, а именно – Израел трябва да започне преговори с палестинската власт за създаването на палестинска държава. А Нeтаняху, който в момента оглавява ултрадясно правителство, просто не може да изрече думите „палестинска власт“ или „палестинска държава“. Това ще разруши правителството му.