Унгария трябва да излъчи 21 депутати в новия Европаламент. Как гласуват в страната, която обтегна отношенията си вътре в Евросъюза и в която антиимигрантските нагласи са особено силни?

Четири години след горещото лято на 2015 г., когато образите от мигрантската вълна към Западна Европа дълбоко белязаха дневния ред на Стария континент, местните политици все още продължават да формулират отношенията си с европейските партньори, а и с местните избиратели, около страха от мигрантите и политиката по отношение на миграционните потоци.

Будапеща е едно от малкото места по света, в които има паметник на българските работници. И по-конкретно – на българските градинари, дошли в страната в началото на ХХ век. Българските емигранти оставят дълбока следа в развитието на Стария континент и Унгария. Днес обаче думата "мигрант" е превърната в основно средство за всяване на страх в местните избиратели.

От края на ХVII век до началото на Първата световна война десетки хиляди българи заминават за Западна Европа, където изумяват всички със своите умения в отглеждането на зеленчуци.

Българските имигранти отводнявали необитаеми тресавища край бреговете на Дунав и ги превръщали в плодородни градини, от които се родило индустриалното зеленчукопроизводство. Йордан Тютюнков е наследник на тези българи, оставили ни самочувствието, че сме научили Европа на градинарство.

„Уважението към българите в Унгария се дължи на това, че думата "българин" е символ на трудолюбие, на честност”, разказа той.

Горещото лято на 2015 г. ни донесе картини, които промениха хода на Европейската политика.

Хиляди имигранти от Близкия Изток и Централна Азия срещнаха стена на Сръбско-Унгарската граница, а всички на Стария континент трябваше да избират – между съчувствие и сигурност, състрадание и страх.

В пика на имигрантската вълна, от стъпканите поля на юг от Будапеща се родиха нови герои, а страхът закърми ново поколение европейски политици.

„Брюксел функционира като диктаторски център, който иска да ни задължи да приемем няколко милиона мюсюлмански мигранти от Африка или Азия. Иска да изсмуче работната ни ръка и да съсипе държавите ни, като ни доставят само боклуци, лошокачествени продукти и стоки”, каза Ласло Тороцкай, кмет на Ашотхалом и кандидат за евродепутат.

Днес край Ашотхалом е тихо и пусто. 4 години по-късно, кметът-ловец на мигранти е кандидат за евродепутат от новата си крайно дясна формация - движение "Наша родина".

„Аз се боря срещу тези расисти, които говорят за многоцветност, но в нея няма европейски цветове. Те искат да унищожат европейските нации”, коментира Ласло Тороцкай.

Миналата година Тороцкай напуска крайно дясната формация Йобик, защото вече не е достатъчно крайно дясна за възгледите му. При учредяването в програмата си "Наша родина" обявява, че е антиглобалистка, анти-НАТО, анти-ромите и дълбоко евроскептична.

„НАТО е един доминиран от Америка политически съюз, който не служи на интересите на европейските нации, а циганите в Унгария, Румъния и България са огромен проблем, една цъкаща демографска бомба”, заяви Ласло Тороцкай.

От другата страна на тази невидима разделителна линия в унгарското общество са гражданските организации.

„Тези организации бяха стигматизирани чрез правителствените информационни канали и пропаганда. Бяха наречени "чужди агенти", като синоним на "чужди шпиони"”, каза Чаба Чонтос, Отворено общество – Берлин.

Миналата година мнозинството в унгарския парламент приема законови промени, които регламентират работата на неправителствения сектор. Фондация "Отворено общество" е принудена да напусне страната и да премести цялата си дейност и всички служители в Берлин и Виена.

„След първите 4 години от управлението на Орбан, неговата партия окупира много сфери на обществото – политическия живот, институциите, съдебната система, Конституционния съд. А като втора стъпка – разшири контрола си върху икономическия, социалния живот и университетите”, добави Чаба Чонтос.

Заради законови промени, от есента и Централноевропейският университет е заплашен от да прекрати дейността си в Будапеща и да се премести във Виена.