Преди петдесет години нискобюджетен филм за боксьор аутсайдер от Филаделфия, написан от и с участието на напълно неизвестния тогава 30-годишен нюйоркчанин Силвестър Сталоун, се превръща в неочакван триумф.
Дори студиото United Artists не вярва особено в проекта. „Роки“ е заснет с бюджет под 1 милион долара, без голямо холивудско име в главната роля, предаде New York Post.
Свързана новина
Половин век по-късно новият филм „Аз играя Роки“ на режисьора на „Зелената книга“ Питър Фарели разказва историята на битката на Сталоун – подобна на тази на самия Роки Балбоа – да реализира проекта, в който вярва и в който иска да участва.
От безизвестен актьор до Роки Балбоа
Подобно на Сталоун в началото на кариерата му, 27-годишният актьор Антъни Иполито, който играе главната роля, няма дълъг списък от известни филми зад гърба си. Трейлърът на „Аз играя Роки“ получи смесени реакции през юли, а филмът на пръв поглед изглеждаше като поредната холивудска история за създаването на известен филм.
Но „Аз играя Роки“ се оказва много повече от това – вълнуващ, вдъхновяващ, изненадващо забавен и лесен за харесване филм.
Филмът проследява един от най-важните периоди в живота на Сталоун – времето, когато той все още е почти неизвестен актьор, който се опитва да намери мястото си в Холивуд.
Роден на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк, Сталоун прекарва част от детството си във Вашингтон и Филаделфия. По-късно учи драматично изкуство, преди да се върне в Ню Йорк, за да преследва актьорска кариера.
Пътят му към успеха обаче е труден. Той получава малки роли и работи различни временни работи, за да се издържа. Сред ранните му участия са филми като „Банани“ на Уди Алън, „Клут“ и „Господарите на Флатбуш“.
Преди „Роки“ Сталоун няма статута на звезда. Напротив – той е актьор, който трудно получава роли и започва да пише сценарии, за да създаде сам възможности за себе си.
Около 300 долара в сметката и сън на улицата
Успехът не идва лесно. Преди да получи голямата си възможност, Сталоун е с около 300 долара в банковата си сметка и дори участва в софткор филм, за който получава около 200 долара.
Финансовото му положение става толкова тежко, че когато вече не може да си позволи дори мотел за 7,50 долара на вечер, той спи на улицата.
Именно този период е в центъра на историята в „Аз играя Роки“ – времето, в което Сталоун няма почти нищо, но отказва да се откаже от мечтата си.
Той се мести в Лос Анджелис и постепенно започва да обръща все повече внимание на писането. Именно сценаристиката се оказва пътят, който ще му даде възможност не просто да получи роля, а сам да определи каква ще бъде тя.
Нокдаунът, който ражда „Роки“
Една вечер през 1975 г. Сталоун гледа в бар боксовия мач между Мохамед Али и Чък Уепнър.
Уепнър е смятан за аутсайдер срещу световния шампион Али. В деветия рунд той успява да го повали на пода. В крайна сметка губи мача, но неговата издръжливост и начинът, по който публиката реагира на представянето му, правят силно впечатление на Сталоун.
Този мач се превръща в едно от вдъхновенията за „Роки“. Сталоун започва да пише историята на Роки Балбоа – боксьор, който не е смятан за най-добрия, но получава шанс да се изправи срещу световния шампион.
Сталоун написва сценария само за няколко дни. Той обаче не иска просто да продаде историята.
Сталоун отказва да продаде „Роки“ без главната роля
Продуцентите Ървин Уинклер и Боб Чартоф харесват сценария, но първоначално искат голямо име за ролята на Роки. Сред обсъжданите актьори са звезди като Робърт Редфорд и Бърт Рейнолдс.
Сталоун обаче отказва да продаде сценария, ако не получи възможност сам да изиграе главния герой.
Това се превръща в неговата истинска битка. От една страна, той има сценарий, който продуцентите харесват. От друга – няма звездния статут, който те смятат за необходим за главната роля.
В крайна сметка Сталоун успява.
„Роки“ се превръща в сензация
„Роки“ излиза през 1976 г. и променя кариерата на Сталоун.
Филмът получава 10 номинации за „Оскар“ и печели три награди – за най-добър филм, режисура и монтаж. Сталоун е номиниран както за най-добър актьор, така и за оригинален сценарий.
Така историята за аутсайдера, който получава един шанс и отказва да се предаде, започва да прилича на историята на самия Сталоун.
Как се ражда филмовата поредица
Успехът на „Роки“ поставя началото на една от най-разпознаваемите филмови поредици.
В „Роки II“ от 1979 г. героят се изправя пред реванш с Аполо Крийд. Сталоун отново е в главната роля, но този път режисира и филма.
„Роки III“ излиза през 1982 г. В него Роки вече е световен шампион, но се сблъсква с мощния Джеймс „Клъбър“ Ланг. След поражението си той получава помощ от бившия си съперник Аполо Крийд.
Филмът става известен и с песента „Eye of the Tiger“ на Survivor.
Иван Драго и най-големият сблъсък
„Роки IV“ от 1985 г. превръща поредицата в още по-голям международен спектакъл.
Този път противникът е съветският боксьор Иван Драго, изигран от Долф Лундгрен. След трагедията с Аполо Крийд Роки приема предизвикателството да се изправи срещу Драго.
Филмът се превръща в един от най-популярните в поредицата и затвърждава статута на Роки като културна икона.
Роки губи всичко
„Роки V“ излиза през 1990 г. и представя много по-различен период от живота на героя.
След мача с Драго Роки е принуден да се оттегли от професионалния бокс заради медицински проблеми. Освен това семейството му изпада във финансови затруднения.
Той се връща към бокса, но вече от другата страна на ринга – като треньор.
Завръщането на Роки
След дълга пауза Сталоун се връща към героя през 2006 г. с „Роки Балбоа“.
Роки вече е възрастен бивш шампион, който отдавна се е отказал от професионалния бокс. Въпреки това у него остава усещането, че има още нещо за доказване.
Така филмът се превръща в история не само за бокса, но и за остаряването, загубата и желанието човек да продължи да се бори.
Свързана новина
От Роки към Адонис Крийд
През 2015 г. поредицата получава ново начало с „Крийд“.
Главният герой вече е Адонис Джонсън – синът на Аполо Крийд. Той търси Роки, който постепенно се превръща в негов треньор и наставник.
Сталоун отново влиза в ролята на Роки и получава номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля.
През 2018 г. излиза „Крийд II“, в който Адонис се изправя срещу Виктор Драго – синът на Иван Драго. Така поредицата директно свързва новото поколение с едни от най-запомнящите се противници на Роки.
В „Крийд III“ от 2023 г. Сталоун вече не се появява като Роки. Филмът продължава историята на Адонис без неговия герой.
Историята зад историята
Тъкмо затова „Аз играя Роки“ има любопитен обрат. Филмът за създаването на „Роки“ всъщност разказва история, която до голяма степен следва същата формула като самия „Роки“.
Един човек е аутсайдер. Няма много пари, няма име и почти никой не вярва в него. Получава шанс и решава да се бори за него.
При Сталоун този шанс идва под формата на сценарий, вдъхновен от един боксов мач – мач, в който един аутсайдер успява да повали Мохамед Али.
„Роки“ превръща Сталоун в световна звезда, а самият герой се превръща в един от най-разпознаваемите образи в историята на киното.
Именно тази история разказва „Аз играя Роки“ – не просто как е създаден един от най-известните филми, а как един млад актьор, който почти никой не познава и който има едва няколкостотин долара в банковата си сметка, отказва да се откаже от своята роля.
А понякога именно това е най-важната разлика между човека, който чака своя шанс, и този, който го създава сам.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
