Човешката дейност и апетити са отслабили устойчивостта на Земята. Тя вече не е „безопасното работно пространство“, което е годно за живеене за повечето видове, включително нашия.

Шест от деветте планетарни граници – изменението на климата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие, синтетичните химикали, включително пластмасите, изчерпването на сладка вода и използването на азота, вече са дълбоко в червената зона. Това са изводите от изледване на международен екип от 29 учени, цитирани от научни издания като Science, Phys.org и Earth.com.

Този юли е бил най-горещият месец, регистриран някога на Земята

Две от останалите три – окисляването на океана заедно с концентрацията на замърсяване с частици и прах в атмосферата, са гранични, като само изчерпването на озоновия слой е в безопасни граници.

Планетарните граници идентифицират „важните процеси, които поддържат Земята в условията на живот, преобладаващи през последните 10 000 години, периода, в който се развиват човечеството и съвременната цивилизация“, коментира водещият автор г-жа Катрин Ричардсън, професор в Университета на Копенхаген.

Проучването е втората голяма актуализация на концепцията, представена за първи път през 2009 г., когато само глобалното затопляне, степента на изчезване и азотът са надхвърляли границите си.

„Все още се движим в грешна посока. И няма признаци, че някоя от границите - с изключение на озоновия слой, който бавно се възстановява, след като бяха забранени химикалите, които го унищожават, е започнала да се движи в правилната посока. Това означава, че губим устойчивост, че излагаме на риск стабилността на земната система“, коментира Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK) и съавтор на изследването.

Гълфстрийм може да се срине през 2025 г. и да потопи Земята в климатичен хаос

Проучването определя количествено границите за всичките девет взаимосвързани аспекта на земната система.

Път към катастрофата

За биоразнообразието, например, ако скоростта, с която видовете изчезват, е по-малка от 10 пъти средната скорост на изчезване през последните 10 милиона години, това се счита за приемливо. В действителност обаче изчезването е най-малко 100 пъти по-бързо от така наречена фонова скорост и 10 пъти по-бързо от планетарния граничен предел.

За изменението на климата този праг е ключов към концентрацията на атмосферния CO2, която остава много близо до 280 части на милион в продължение на най-малко 10 000 години отпреди индустриалната революция. Днес тази концентрация е 417 ppm, далеч над безопасната граница от 350 ppm.

„Що се отнася до климата, ние все още следваме път, който недвусмислено ни води към катастрофа. Насочваме се към 2,5 C, 2,6 C или 2,7 C – място, което не сме виждали през последните четири милиона години. Няма никакви доказателства, че хората могат да оцелеят в такава среда“, коментира Рокстрьом.

Хиляди и хиляди химически съединения, създадени от хората – от микропластмаси и пестициди до ядрени отпадъци и лекарства, проникнали в околната среда – бяха количествено определени за първи път в новото изследване и беше установено, че надхвърлят безопасните граници.

Хората са сложи отпечатък върху Земята: Живеем в нова геоложка епоха

По същия начин се изчерпва „зелената“ и „синята“ вода - прясната вода, идваща от почвата и растенията, от една страна, и от реките и езерата, от друга.

Налагане на ограничения

Важна констатация на новата актуализация е, че различните граници се захранват и взаимно се усилват. Проучването разглежда по-специално взаимодействието между нарастващата концентрация на CO2 и увреждането на биосферата, особено загубата на гори, и предвижда повишаване на температурата, когато едното или и двете се явления се засилят. То показва, че дори човечеството бързо да намали емисиите на парникови газове, ако не спре унищожаването на горите, поглъщащи въглерод, покачващите се глобални температури могат да насочат планетата към траектория на допълнително затопляне, което би било трудно да се спре.

„Освен изменението на климата, целостта на биосферата е вторият стълб за нашата планета“, каза съавторът Волфганг Лухт, ръководител на отдела за анализ на земната система в PIK. „В момента дестабилизираме този стълб, като отнемаме твърде много биомаса, унищожаваме твърде много местообитания, обезлесяваме твърде много земя.“

Проф. Евгени Семков: Климатът се променя и след като няма хора на Земята

Всички граници могат да бъдат върнати в безопасното състояние, заключава проучването. „Става въпрос само за определяне на ограничения за количеството отпадъци, които изхвърляме в откритата среда, и количеството живи и неживи суровини, които изсмукваме“, казва Ричардсън.

Горещо обсъждана в началото, рамката на планетарните граници бързо се превърна в стълб на науката за земната система, като влиянието ѝ днес се простира в областта на политиката и дори бизнеса.