Европа се нуждае от единна стратегия за борба с COVID-19, смятат учени и призовават за действия.
Заради отворените граници в Европа, отделна страна не може сама да се справи и да поддържа нисък брой заразени с COVID-19, което означава, че общите действия и цели са изключително важни, се казва в статия, публикувана в авторитетното медицинско списание „Лансет“ от група международни учени под ръководството на Виола Присман.
„Ако не действаме сега, трябва да очакваме последващи вълни на инфекцията, с последици, които още ще навредят на здравето, обществото, работните места и бизнеса“, пишат учените.
Те предлагат силни, координирани европейски действия за ограничаване на броя на дневните нови заразявания до не повече от 7 на 100 000 души от населението на седмична база във всяка от европейските страни.
Присман, която е изследовател в института „Макс Планк“ по динамика и самоорганизация в Гьотинген, смята, че тази цел може да бъде постигната до пролетта.
„Намаляването на случаите трябва да се синхронизира във всички европейски страни и този процес трябва да започне възможно най-скоро. Това синхронизиране ще позволи европейските граници да останат отворени“, пишат учените.
Щом броят на случаите намалее, ограниченията могат да бъдат разхлабени, но трябва да бъдат зорко следени, като в същото време трябва да продължат да се спазват мерки като носене на маски, хигиена и регулиране на контактите.
Нужно е да продължи и изследването чрез тестове, за да се гарантира, че евентуално увеличаване на случаите ще се засече възможно най-рано. Локалните увеличения на случаите изискват бърз и енергичен отговор с ограничения в пътуванията, тестове и евентуално регионални карантини, предлагат още специалистите.
Повече от триста учени от цял свят са се присъединили към апела и инициативата досега.
