Човечеството е създало „перфектната буря от условия“, която помага на болестите да се разпространяват бързо сред хората и това няма да бъде последната ни пандемия, твърдят учените, пише Би Би Си.

„През последните 20 години имахме шест сериозни заплахи – SARS, MERS, ебола, авиан инфлуенца и свински грип. Избегнахме тези пет куршума, но шестият ни уцели“, коментира проф. Матю Байлис от университета в Ливърпул пред Би Би Си. Той е категоричен, че човечеството трябва внимателно да наблюдава животинския свят, ако искаме да се предпазим от следваща пандемия.

Байлис и екип от учени са създали система, която събира данни за всички познати животински болести. С тези данни алгоритъм може да прецени кои от хилядите бактерии, паразити и вируси са опасни и за човек. Ако даден патоген е маркиран като приоритетен по-рано, учените могат да започнат работа по превантивни мерки и лечения още преди да са се появили случаи сред хората.

Много учени са категорични, че човешкото държание – най-вече обезлесяването на горите и унищожаването на редица хабитати на диви животни, спомага разпространението на болести от животни на хора.

„Загубата на биоразнообразието може да доведе до рискови ситуации на потенциална зараза от животни на хора с дадени вируси, бактерии и паразити“, смята проф. Кейт Джоунс от „Юнивърсити колидж Лондон“.

Тя дава пример с епидемията от нипа вирус в Малайзия през 1999 г. Вирусът се пренася от плодови прилепи, които изяждали плодовете във ферма за прасета. По-късно прасетата дояждали наполовина изядените плодове и по този начин се заразявали с нипа вирус, а по-късно го прехвърлили на хората, които работели във фермата.

Джоунс коментира, че настоящата смъртност на COVID-19 е около 1%, но тази от нипа вируса е от 40 до 75%.

Според учените нови заболявания се появяват сред хората приблизително три-четири пъти годишно и то не само в Азия и Африка, но и в Европа и Америка. „Създали сме перфектната буря за появата на пандемии. Вероятно това ще се случва отново и отново. Важното сега е да разберем какъв трябва да бъде отговорът ни“, коментира проф. Ерик Февре от университета в Ливърпул.