Няма допълнително увреждане на ДНК при децата, чиито родители са били изложени на радиацията от експлозията в Чернобил преди зачеването им, сочат данните на ново проучване, пише Би Би Си.
Участниците в изследването са родени между 1987 г. и 2002 г. и са изследвани целите им геноми. Ръководител на изследването е проф. Мередит Йегер от Националния институт по ракови заболявания на САЩ.
Тя се фокусира върху децата на работниците, които са били привлечени да помагат за почистването на силно замърсената зона около атомната електроцентрала и децата на евакуираните от изоставения град Припят, както и от други селища в 70-километровата зона около него.
Един от водещите изследователи, д-р Стивън Чанок, обяснява, че в изследването са участвали 105 семейства, за да могат учените да сравнят ДНК на майка, баща и дете.
"В проучването не разглеждаме какво се е случило с децата, които са били в утробата на майките си по време на инцидента, а мутации, които се наричат „de novo“. Те се появяват случайно в яйцеклетка или сперматозоид, а в зависимост от това къде в генетичния план на бебето възникват, могат да нямат никакво въздействие върху развитието им", добавя той.
Д-р Чанок обяснява, че всяко поколение има около 50-100 такива случайни мутации и в известен смисъл те са градивните елементи на еволюцията, които спомагат за развитието на човечеството.
"Разгледахме геномите на майките и бащите, а след това и на детето. Прекарахме допълнителни девет месеца в търсене на някакъв сигнал в броя на мутациите, който да е свързан с излагането на родителите на радиация. Не успяхме да открием нищо", добавя той.
Радиоактивен йод и рак на щитовидната жлеза
Освен учени, които изследват ДНК мутациите, втора група изследователи с ръководител проф. Джери Томпсън пък проследяват генетичните промени, открити в тумори на щитовидната жлеза, които са свързани с излагането на радиоактивен йод, изхвърлен по време на бедствието, съобщава специализираният сайт "Арс Техника".
Причината за много подобни случаи са действията на властите, които по време на аварията не са успели да предотвратят продажбата на заразено мляко в региона. Чрез него в много детски организми са попаднали големи дози радиоактивен йод, един от замърсителите, изхвърлени от повредения реактор.
"Установихме, че няма разлика между тумори на щитовидната жлеза, причинен от радиацията в Чернобил и други видове рак на щитовидната жлеза. Няма нелечим „демоничен тумор“ от Припят, можем да го лекуваме по абсолютно същия начин, както всички други ракови заболявания", обяснява проф. Томас.
35 години от аварията в Чернобил
Аварията в АЕЦ „Чернобил“ се случи на 26 април 1986 г. в блок №4 в на атомната електроцентрала близо до украинския град Припят. Причината за бедствието е грешка на дежурния персонал по време на тест за безопасност на реакторите.
Експлозията, покриваща с радиация западната част на Съветския съюз и Европа, води до най-голямата екологична и ядрена катастрофа в историята досега (26 април 2021 г. – бел. ред.). Адският огън изригнал с гигантски облаци радиоактивни отпадъци навлиза в белите дробове на населението в района и прониква в хранителните продукти.
След аварията са евакуирани над 100 000 души и е създадена „зона за отчуждаване“ от 32 км, която съществува и до днес. При трагедията двама служители на реактора са убити, а 134 са хоспитализирани с остро радиационно отравяне. От тях 28 са починали, а други 14 през следващите години заболяват от рак.
За отбелязване на годишнината специален самолет ще даде възможност на пътници да погледнат надолу към АЕЦ "Чернобил" и изоставения град Припят, който някога е бил дом на 50 000 жители. Машината ще лети на минимално допустимата височина от 900 метра.
Нивата на радиация около ядрената централа все още са по-високи от нормалното в района. Властите казват, че може да отнеме до 24 000 г., докато хората отново ще могат живеят безопасно в региона.
